Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
23
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
Намерени са
33063
резултата от
1758
текста в
34
страници с части от думите : '
Божествен живот
'.
На страница
23
:
1000
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен
живот
човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот. Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта. Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия.
Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен
живот
на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят.
към текста >>
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от
живот
а в духовния свят.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят.
Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни
живот
ни и също ги причисляваме към един клас.
Нека сега отправим поглед към невидимите съставни части на човешкото същество. Между неговото физическо и етерно тяло се разиграва светът на мислите. Този пулсиращ и жив свят действува навън, но в момента тези действия на мисловния свят не ни интересуват. Впрочем мисловният свят обогатява нашите възприятия с определена логика, с определени закономерности. Ние успяваме да подредим и систематизираме природата.
Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни животни и също ги причисляваме към един клас.
Навсякъде ние търсим истинските при родни закони. И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен живот. Под формата на наука, то е присъщо и общовалидно за всички хора. То далеч не принадлежи към нашия вътрешен живот, към нашия душевен живот.
към текста >>
И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен
живот
.
Този пулсиращ и жив свят действува навън, но в момента тези действия на мисловния свят не ни интересуват. Впрочем мисловният свят обогатява нашите възприятия с определена логика, с определени закономерности. Ние успяваме да подредим и систематизираме природата. Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни животни и също ги причисляваме към един клас. Навсякъде ние търсим истинските при родни закони.
И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен живот.
Под формата на наука, то е присъщо и общовалидно за всички хора. То далеч не принадлежи към нашия вътрешен живот, към нашия душевен живот.
към текста >>
То далеч не принадлежи към нашия вътрешен
живот
, към нашия душевен
живот
.
Ние успяваме да подредим и систематизираме природата. Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни животни и също ги причисляваме към един клас. Навсякъде ние търсим истинските при родни закони. И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен живот. Под формата на наука, то е присъщо и общовалидно за всички хора.
То далеч не принадлежи към нашия вътрешен живот, към нашия душевен живот.
към текста >>
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен
живот
.
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен живот.
Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност. Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят. По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
към текста >>
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния
живот
, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито.
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“
живот
.
По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито. И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека. Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си.
Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот.
И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“
живот
, от това, което е „вътрешен“
живот
.
Тези процеси протичат интимно и скрито. И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека. Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот.
И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
А това разграничаване е особено важно, ако си поставим за цел да проследим
живот
а след като човек мине през Портата на смъртта.
А това разграничаване е особено важно, ако си поставим за цел да проследим живота след като човек мине през Портата на смъртта.
И ние можем в един съкратен вид да дефинираме това, което настъпва след смъртта, като заявим: „външният“ свят се превръща във „вътрешен“, а „вътрешният“ свят във „външен“.
към текста >>
По време на земния си
живот
ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен.
По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“.
След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен
живот
.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен. По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия.
Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот.
През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят.
към текста >>
Както през земния
живот
съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята.
Ако сега трябва да се задълбоча в още по-подробни описания, бих могъл да добавя следното. Преди малко казах, че след смъртта нашите постъпки и действия застават около нас като една сфера, която ние изживяваме като наш вътрешен свят. Ние отново преминаваме през всичко, което сме „изработили“ в света. Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис. 2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено).
Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята.
И знаете ли как изглежда Земята в този момент? Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно.
към текста >>
Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл
живот
, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис.
Ние отново преминаваме през всичко, което сме „изработили“ в света. Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис. 2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент?
Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис.
2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно. Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот. Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен.
към текста >>
2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен
живот
; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта.
Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис. 2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент? Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис.
2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта.
Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно. Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот. Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен. Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности.
към текста >>
Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен
живот
.
И знаете ли как изглежда Земята в този момент? Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно.
Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот.
Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен. Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности.
към текста >>
По време на земния
живот
човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Да, всички неща са взаимно свързани.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н.
към текста >>
Разбира се, всеки внася своя различен и не повторим „вътрешен“
живот
.
След смъртта, както казахме, нещата се променят радикално. Сега вече хората имат нещо общо. Припомнете си сферата: Именно тя става общия елемент, който свързва душите.
Разбира се, всеки внася своя различен и не повторим „вътрешен“ живот.
Затова пък и Земята „облъчва“ всеки човек по различен начин, с различни облачни образувания, с различни звездни купове и конфигурации. Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки човек е под въздействието на отделен образ (Рис.3)
към текста >>
всичко това се превръща в един вид вътрешен
живот
, нали?
разлага според законите на неорганичния свят (Рис. 4). Нещо обаче остава. Остава една фина тъкан, която възниква като последици от нашите действия, от нашата воля. Представете си за миг Вашия жизнен път: Ето го пълзящото бебе, после прохождащото дете, първото самостоятелно пътуване и т.н.
всичко това се превръща в един вид вътрешен живот, нали?
Но от друга страна то е
към текста >>
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“
живот
.
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот.
Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз. Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята. Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени. Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека. Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство.
към текста >>
Това формира нашият „вътрешен“ и „външен“ свят в
живот
а между смъртта и новото раждане.
По този начин от нас отпадат „субстанции“ в две направления към Земята, и така да се каже, в посока на въздушното пространство.
Това формира нашият „вътрешен“ и „външен“ свят в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето,
живот
а на Слънцето.
Представете си живо особеностите на Вашето обкръжение, каквото е то между смъртта и новото раждане. Представете си Вашите действия, доколкото те произтичат от волята; сега всичките съществуват като Ваш „вътрешен“ свят. А Вашият „външен“ свят, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства. Само че в случая Вие не поглеждате навън към света, а навътре към Земята, която Ви залива с тези Ваши вътреш ни мисли.
Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето, живота на Слънцето.
Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва. Сега Слънцето това сме ние, а какво представляваме самите ние това остава скрито за нас. Ние просто се включваме в живота на Слънцето.
към текста >>
Ние просто се включваме в
живот
а на Слънцето.
Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето, живота на Слънцето. Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва. Сега Слънцето това сме ние, а какво представляваме самите ние това остава скрито за нас.
Ние просто се включваме в живота на Слънцето.
И това, което описах преди малкото е всъщност преходът в Слънцето, преходът в живота на Слънцето. Обстоятелството, че се превръщаме в последиците на нашите действия, зависи на първо място от това, че ние се включваме в живота на Слънцето. И всъщност докато се отдалечаваме от Земята, ние отправяме поглед към това, което сме изживели благодарение на Земята.
към текста >>
И това, което описах преди малкото е всъщност преходът в Слънцето, преходът в
живот
а на Слънцето.
Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва. Сега Слънцето това сме ние, а какво представляваме самите ние това остава скрито за нас. Ние просто се включваме в живота на Слънцето.
И това, което описах преди малкото е всъщност преходът в Слънцето, преходът в живота на Слънцето.
Обстоятелството, че се превръщаме в последиците на нашите действия, зависи на първо място от това, че ние се включваме в живота на Слънцето. И всъщност докато се отдалечаваме от Земята, ние отправяме поглед към това, което сме изживели благодарение на Земята.
към текста >>
Обстоятелството, че се превръщаме в последиците на нашите действия, зависи на първо място от това, че ние се включваме в
живот
а на Слънцето.
Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва. Сега Слънцето това сме ние, а какво представляваме самите ние това остава скрито за нас. Ние просто се включваме в живота на Слънцето. И това, което описах преди малкото е всъщност преходът в Слънцето, преходът в живота на Слънцето.
Обстоятелството, че се превръщаме в последиците на нашите действия, зависи на първо място от това, че ние се включваме в живота на Слънцето.
И всъщност докато се отдалечаваме от Земята, ние отправяме поглед към това, което сме изживели благодарение на Земята.
към текста >>
Да, Луната се намесва в
живот
а ни по твърде особен начин.
Докато се намираме тук на Земята, ние непрекъснато сме под въздействието на една част от нашето космическо обкръжение, под въздействието на едно небесно тяло, което наричаме Луна.
Да, Луната се намесва в живота ни по твърде особен начин.
Както сме свикнали да казваме, тя преди всичко връща към нас отразената Слънчева светлина. Ние възприемаме нейната повърхност само доколкото Слънцето й предоставя своята светлинна мантия. Студеното сияние на Луната означава за нас, че макар и невидимо за очите Слънцето свети; само че лъчите му стигат до нас по един косвен начин. Изобщо като Земен спътник, Луната е свързана с нас твърде сложно и загадъчно.
към текста >>
Самият
живот
в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен
живот
, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те.
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството. Обаче тук действуват и сили, които са близки до силите на Луната. Ако ми позволите, бих могъл да допълня: Тогава ние виждаме Луната от другата и страна.
Самият живот в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те.
В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея. Ние сме постоянно свързани с вътрешния лик на Луната. Както тук на Земята наблюдаваме отразената Слънчева светлина, така между смъртта и новото раждане ние наблюдаваме вътрешния лик на Луната.
към текста >>
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен
живот
, насочени към следващия земен
живот
.
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен живот на човека.
към текста >>
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен
живот
на човека.
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен живот на човека.
към текста >>
През този период от
живот
а между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен
живот
.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят. След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра.
През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот.
Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната. За нас Луната е изключително важно небесно тяло. Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>
Тя е посредникът между отделните земни
живот
и, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят. След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра. През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот. Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната. За нас Луната е изключително важно небесно тяло.
Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>
Вие добре разбирате, че по този начин
живот
ът на отделния човек се свързва с
живот
а на целия Космос.
Вие добре разбирате, че по този начин животът на отделния човек се свързва с живота на целия Космос.
В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този израз „останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е. наблюдаваме „останките“ от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха. Докато сме тук, всичко това ни обгръща като верига от явления и феномени. Но тези феномени, малко или много, ни отпращат към миналото. А всичко онова, което носим в нашия вътрешен свят, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето.
към текста >>
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от
живот
а между смъртта и новото раждане в на стоящия земен
живот
.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот.
Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят. След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят. Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният
живот
на човека се превръща в негов вътрешен
живот
, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“.
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“.
Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
към текста >>
Да, така е“ през
живот
а между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“.
Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
към текста >>
Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-
Живот
“ и „Човекът-Дух“.
Тук, между раждането и смъртта, всеки от нас разполага с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Азът е най-висшият член от човешкото същество, който развиваме тук в условията на Земята. След като мине през Портата на смъртта, човек започва своето „слънчево съществувание“.
Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“.
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Другите степени „Духът-
Живот
“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята.
Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия.
към текста >>
Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов
живот
; ето защото ще се превърне в „Дух на
живот
а“.
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“.
А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът.
към текста >>
Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-
Живот
“ и „Човекът-Дух“.
Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса.
Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“.
След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг. И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека!
към текста >>
Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един
живот
към друг.
Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание.
Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг.
И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека! ще се осъществи преходът към Юпитер. На Юпитер човекът ще придаде на своя „Дух-Себе“ физически облик; защото първите стъпки към тази цел са вече направени в неговата вътрешна организация още по време на земното му съществувание.
към текста >>
Да, човешкият
живот
е твърде сложен.
Да, човешкият живот е твърде сложен.
И онези, които биха желали да изградят своя мироглед с няколко студени и мъртви понятия, едва ли ще стигнат далеч. Те искат да напредват единствено с помощта на пасивното съзерцание, с помощта на пасивното наблюдение. А животът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че животът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на човека е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
към текста >>
А
живот
ът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че
живот
ът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на човека е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
Да, човешкият живот е твърде сложен. И онези, които биха желали да изградят своя мироглед с няколко студени и мъртви понятия, едва ли ще стигнат далеч. Те искат да напредват единствено с помощта на пасивното съзерцание, с помощта на пасивното наблюдение.
А животът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че животът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на човека е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
към текста >>
2.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху
живот
а между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици.
Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на
живот
а, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици.
Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане.
Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния
живот
.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане.
Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот.
Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Една подобна смяна се извършва и в
живот
а между смъртта и новото раждане.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи.
Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане.
След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния
живот
.
Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане.
След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-
Живот
и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид.
Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Тук в земния
живот
, ние можем да говорим за будно и за спящо съзнание, като към будното съзнание сме свикнали да прибавяме и това, което наричаме „подсъзнание“.
Тук в земния живот, ние можем да говорим за будно и за спящо съзнание, като към будното съзнание сме свикнали да прибавяме и това, което наричаме „подсъзнание“.
Между смъртта и новото раждане също можем да говорим за два вида съзнание. От една страна съществува току-що описаната степен на съзнание, при което имаме Азът като една външна опитност. От друга страна обаче съществува нещо, което можем да наречем „свръхсъзнание“ и това „свръхсъзнание“ прави достъпни за нас Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Вие разбирате: Между
живот
а преди и след смъртта, съществуват определени аналогии.
Вие разбирате: Между живота преди и след смъртта, съществуват определени аналогии.
Обаче нито за миг не трябва да пропускаме неумолимите радикални различия, които са в сила при тези две основни форми на живота.
към текста >>
Обаче нито за миг не трябва да пропускаме неумолимите радикални различия, които са в сила при тези две основни форми на
живот
а.
Вие разбирате: Между живота преди и след смъртта, съществуват определени аналогии.
Обаче нито за миг не трябва да пропускаме неумолимите радикални различия, които са в сила при тези две основни форми на живота.
към текста >>
В земния си
живот
ние сме изправени най-вече пред външните сетивни впечатления.
Между тях впрочем действува и едно важно свързващо звено. Тази посредническа мисия ако мога така да се изразя е поверена на Съществата от висшите Йерархии.
В земния си живот ние сме изправени най-вече пред външните сетивни впечатления.
Вече видяхме, как към тези външни сетивни впечатления се преплитат волевите импулси. Нека за миг спрем нашето внимание тъкмо на външните сетивни впечатления.
към текста >>
Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен
живот
.
Представете си нашето будно съзнание.
Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот.
Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н. Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен
живот
между смъртта и поредното ново раждане.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен
живот
, действуват Архаите.
Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим. Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един
живот
, изграден от образи и протичащ в образи.
Що се отнася до външния свят, там Духовете на Формата могат да бъдат възприети само чрез имагинативното познание. Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар. природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция.
Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи.
Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите. Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят. И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния свят.
към текста >>
Човешките мисли имат своя
живот
вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят.
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на човека и да го насочим към един конкретен факт.
Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят.
Мисли те остават преди всичко нещо вътрешно. Но щом поискаме да ги споделим с друг човек, те Веднага се проявяват в нещо външно. И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия живот, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
към текста >>
И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия
живот
, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на човека и да го насочим към един конкретен факт. Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят. Мисли те остават преди всичко нещо вътрешно. Но щом поискаме да ги споделим с друг човек, те Веднага се проявяват в нещо външно.
И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия живот, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
към текста >>
За съвременното човечество, дълбокият вътрешен
живот
на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
В днешната интелектуалистична епоха човек едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал.
За съвременното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
към текста >>
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на
живот
а.
В днешната интелектуалистична епоха човек едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал. За съвременното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
към текста >>
Това, което представлява нашият
живот
, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене. Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят.
Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли.
В тази област действуват Архаите. Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент. Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни. Хората се диференцират според езика; обаче все пак в езика те имат нещо независимо дали индивидът принадлежи към един по-малък или по-голям народ което ги сближава и с другите.
към текста >>
И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един
живот
към друг
живот
: Ангелос, Ангелът.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили.
И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът.
И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения
живот
цялото си отношение към духовния Космос.
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към духовния Космос.
Впрочем ние можем да се приближим още по-интимно до това, което Духовната Наука черпи от своите свръхсетивни източници.
към текста >>
Представете си само как протича Вашия
живот
в сетивния свят.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят.
От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят. Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре. Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от
живот
а между смъртта и новото раждане.
Но на времето всичко това беше нещо външно. И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали. Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания. Ако тук схематично бихме означили човека с неговите вътрешни органи (рис.
7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане.
Както сега Вие слушате моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н. са последица от това, което сте изживели между смъртта и новото раждане.
към текста >>
„Това, което нося в себе си като телесна организация, е последица от моя
живот
между смъртта и раждането.“
„Това, което нося в себе си като телесна организация, е последица от моя живот между смъртта и раждането.“
към текста >>
Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от
живот
а между смъртта и новото раждане.
Обаче това е съвършена заблуда, това изобщо не е вярно. Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята.
Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане.
Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи. Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
Нашите органи са изградени така, че да съответствуват на нашата Карма, да съответствуват на това, което носим от предишния си земен
живот
.
Нашите органи са изградени така, че да съответствуват на нашата Карма, да съответствуват на това, което носим от предишния си земен живот.
И всичко, което привидно се разиграва като обикновени физически процеси във веригата на поколенията, всъщност е породено от целия Космос.
към текста >>
Практически в тези органи кипи
живот
ът на един цял невидим и свръхсетивен свят.
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен свят.
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
към текста >>
Нима по време на земния си
живот
ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени?
И нима не е така, скъпи мои приятели?
Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени?
Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно. Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи. И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси.
към текста >>
Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният
живот
напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи.
И нима не е така, скъпи мои приятели? Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени? Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно.
Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи.
И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси. И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия
живот
по съвсем нов начин.
И нима не е така, скъпи мои приятели? Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени? Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно. Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи.
И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин.
Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси. И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Защото както от спомените може да се изгради една чудесна представа за нашия
живот
, така и от антропософското познание могат да се извлекат така да се каже откъслечни и обобщени спомени за света; нещо повече: Антропософското познание е идентично със спомените за света, с мировите процеси, с космософията.
Обаче в същото време Антропософията е и космософия.
Защото както от спомените може да се изгради една чудесна представа за нашия живот, така и от антропософското познание могат да се извлекат така да се каже откъслечни и обобщени спомени за света; нещо повече: Антропософското познание е идентично със спомените за света, с мировите процеси, с космософията.
Антропософията е космософия. Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно. Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека. Ето защо в моята „Тайна Наука“ когато описвам развитието през Сатурн, Слънце, Луна и т.н.
към текста >>
Всяко изкуствено отделяне на Космоса от Човека каквото в земния си
живот
ние правим е само една измама; защото Човекът принадлежи на Космоса и Космосът принадлежи на Човека; защото в Космоса ние можем да открием Човека, а в Човека - да открием Космоса.
Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно. Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека. Ето защо в моята „Тайна Наука“ когато описвам развитието през Сатурн, Слънце, Луна и т.н. Вие няма да срещнете никакъв антропоморфизъм; там Вие ще срещнете еволюция на Космоса, еволюция на човечеството, защото колкото по-дълбоко проникваме в тайните на съществуванието, толкова повече се преплитат Космосът и Човекът.
Всяко изкуствено отделяне на Космоса от Човека каквото в земния си живот ние правим е само една измама; защото Човекът принадлежи на Космоса и Космосът принадлежи на Човека; защото в Космоса ние можем да открием Човека, а в Човека - да открием Космоса.
към текста >>
3.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Познавателният
живот
се градеше не върху понятия, а върху образи.
Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8. век преди Мистерията на Голгота. От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство.
Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи.
към текста >>
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак
живот
ът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи.
към текста >>
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя
живот
между раждането и сегашния миг.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Един такъв Ангел например озаряваше душевния
живот
на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои.
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше
живот
но.
И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно.
И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
И тогава неговата висша
живот
инска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно.
И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето,
божествен
ите образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен
живот
, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим. Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене.
Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
Да, що се отнася до традиционния духовен
живот
, през Ренесанса всичко беше на мястото си.
И тогава ние откриваме, че макар и официалната теология да разполага с понятия и представи за свръхсетивния свят, тя е изгубила непосредствения си и жив поглед към този свръхсетивен свят.
Да, що се отнася до традиционния духовен живот, през Ренесанса всичко беше на мястото си.
Това, което Рим съхрани под формата на теология, беше не друго, а самата прадревна мъдрост, навлязла обаче твърде „долу“, където са човешките понятия и представи. Луциферически заредената древна мъдрост продължи да живее в света на представите. И колко чудно е, че дори и днес можем да проследим тези теологизиращи елементи, разглеждайки например картините на Рафаело в Рим, и особено една от тях, наречена „Атинската школа“. Дълбоката мъдрост, която малко или много премина в света на думите, не можеше да поражда вече нови представи. Обаче за хората, които можеха да я свързват в едно цяло с новите представи, тази мъдрост наистина си оставаше най-висшия дар от Боговете.
към текста >>
Да, ние се възхищаваме от теологията, която изпълва всяка страница на Дантевата „
Божествен
а комедия“, но в същото време не забравяме, че Данте извоюва много от новите си представи и възгледи именно с помощта на своя учител Брунето Латини.
Да, ние се възхищаваме от теологията, която изпълва всяка страница на Дантевата „Божествена комедия“, но в същото време не забравяме, че Данте извоюва много от новите си представи и възгледи именно с помощта на своя учител Брунето Латини.
И аз многократно съм изтъквал, че въпреки подчертания теологизиращ елемент, тук беше вложен изключително мощен луциферически заряд.
към текста >>
Защото ренесансовият
живот
застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят. И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите.
Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия
живот
.
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот.
Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х. От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове. От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
към текста >>
От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш
живот
ински
живот
, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като
божествен
а и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот. Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х. От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове.
От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология.
към текста >>
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на
живот
ните.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
към текста >>
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до
живот
инските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между
живот
ното и човека.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека.
Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези
живот
ински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област.
Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
И развивайки се от
живот
инските форми, отхвърляйки
живот
инските форми, той се превърна в един вид „свръх-
живот
но“.
Нека отново обобщим: През миналите епохи човекът беше проникнат от нещо свръхчовешко.
И развивайки се от животинските форми, отхвърляйки животинските форми, той се превърна в един вид „свръх-животно“.
към текста >>
Обаче в това свръх-
живот
но можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ. И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен
живот
, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята
живот
инска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-
живот
но“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически. И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв
живот
ински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в
живот
а, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева.
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
към текста >>
Нещата изглеждат така, сякаш
живот
ното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек.
Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща.
Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек.
Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум.
към текста >>
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през
живот
инското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология.
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен
живот
, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
Традиционният духовен
живот
малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!
към текста >>
Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен
живот
.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия!
Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот.
Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия.
към текста >>
Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен духовен
живот
.
И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съвременна епоха, освен да развиваме ариманическите изкуства, да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н. Всичко това е във висша степен ариманизиране на нашата култура. Ако обаче успеем да вградим Духа в устоите на нашата култура, ние ще сме в състояние сами да извисим в „Сферите на Духа всичко онова, което по толкова съмнителен начин проявява ариманическото си влияние в стенографирането, употребата на пишещите машини и т.н.; с други думи ще сме в състояние да спасим самия Ариман.
Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен духовен живот.
Всеки материалистично настроен човек, всеки човек, който стенографира или работи с пишещата и машина, попада дълбоко в ариманическия елемент. Вие добре разбирате тук не става дума за едно формално отрицание, тук не става дума за рязък и съкрушителен удар срещу нарастващата демонология; нещата се свеждат до това, че трябва да бъдат спасени самите демони.
към текста >>
4.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния
живот
на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“
живот
.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма.
Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
Живот
ното разполага с много по-малко свой „вътрешен свят“ именно защото осъществява „себе-докосването“ в много по-ограничена степен.
В този случай, с дясната ръка Вие извършвате определено движение, но това до което достигате, сте самият Вие. Както докосвате един физически предмет, така докосвате и самия себе си. Всяко осъзнаване на Азът, общо взето, води началото си тъкмо от това „себе-докосване“. Ние вършим същото и с очите. Когато фиксираме определена точка, става едно кръстосване на дясната и лявата очни оси.
Животното разполага с много по-малко свой „вътрешен свят“ именно защото осъществява „себе-докосването“ в много по-ограничена степен.
И така, на трето място поставяме „тактилното себе-докосване“. Практически ние сме във външния свят и докосваме самите себе си. Все още ние не сме вътре в нашата кожа.
към текста >>
И
живот
ът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не и позволяваме да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на
живот
а.
По този въпрос хората имат невероятни и напълно погрешни представи. Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова.
И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не и позволяваме да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота.
Хранителните вещества, както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме. Нека обобщим: Доколкото външният свят прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило. Тук би трябвало да подберем най-точната и изразителна дума, но в днешния език тя просто не съществува. Така или иначе, Вие трябва да разберете за какво става дума.
към текста >>
Може би онова
живот
но, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв. И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв?
Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
към текста >>
Погледнете Лъва той просто е, така да се каже, едно „
живот
но-сърце“.
Лъвът се откроява с доминиращата сила на своето сърце.
Погледнете Лъва той просто е, така да се каже, едно „животно-сърце“.
Той представлява 5-о звено от формообразуващите сили, които изграждат човешкото същество.
към текста >>
Фактически Стрелецът е едно
живот
но, той има
живот
инска фигура, чиято предна част е оформена като човек с лък и стрела.
Девата с житните класове олицетворява зрелостта. Везните са съвършенният израз на равновесието. Скорпионът, естествено, е отровното жило.
Фактически Стрелецът е едно животно, той има животинска фигура, чиято предна част е оформена като човек с лък и стрела.
Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно животинско тяло. Всички подробности тук имат нещо общо с „ловеца“.
към текста >>
Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно
живот
инско тяло.
Девата с житните класове олицетворява зрелостта. Везните са съвършенният израз на равновесието. Скорпионът, естествено, е отровното жило. Фактически Стрелецът е едно животно, той има животинска фигура, чиято предна част е оформена като човек с лък и стрела.
Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно животинско тяло.
Всички подробности тук имат нещо общо с „ловеца“.
към текста >>
Обаче доколкото човекът е опитомител на диви
живот
ни, можем да допуснем, че той прави дивите
живот
ни толкова кротки, колкото кротки са и рибите.
Козирогът, козата, завършва с рибешка опашка, макар и такова нещо да не съществува в природата. Няма козел с рибешка опашка.
Обаче доколкото човекът е опитомител на диви животни, можем да допуснем, че той прави дивите животни толкова кротки, колкото кротки са и рибите.
Впрочем тук имаме работа с един художествен символ.
към текста >>
Да, ако Вие нарисувате
живот
инския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион.
Нека отново погледнем тази рисунка. На нея са нанесени 12-те зодиакални знаци. Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния свят“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно. Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия ембрион.
Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион.
И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият ембрион е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти.
към текста >>
През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за
живот
инския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“.
Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм.
През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“.
Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н. Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н. отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят.
към текста >>
В продължение на целия
живот
главата остава детска.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация.
В продължение на целия живот главата остава детска.
И тук бихме могли да допълним: Единственият съществен проблем пред възпитателското изкуство се състои в следното как „учителят детска глава“ най-добре може да се справи с „ученикът детска глава“.
към текста >>
Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на
живот
инския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
Вие разбирате, че по този начин формата на човешкото тяло идва като един екстракт от целия Космос.
Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
към текста >>
Всяка подробност от символите на
живот
инския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение.
Затова пък днешните абстрактни хора втренчват поглед в зодиакалния образ на Овена, без изобщо да подозират, че същественото тук е в отметнатата назад глава; втренчват поглед в Телеца и не знаят: същественото тук е; че той гледа встрани и скача!
Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение.
Естествено, в определени случаи не става дума за жестове; тогава както е при Лъва символът е така подбран, че съдържа всичко в самия себе си. Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други животни.
към текста >>
Лъвът например е
живот
ното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други
живот
ни.
Затова пък днешните абстрактни хора втренчват поглед в зодиакалния образ на Овена, без изобщо да подозират, че същественото тук е в отметнатата назад глава; втренчват поглед в Телеца и не знаят: същественото тук е; че той гледа встрани и скача! Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение. Естествено, в определени случаи не става дума за жестове; тогава както е при Лъва символът е така подбран, че съдържа всичко в самия себе си.
Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други животни.
към текста >>
Днес разгледах пред Вас формата на човешкото тяло, утре бих искал да се спра върху взаимните връзки между човешкия
живот
и Космоса, а в шеста лекция -да разгледам човешката душа в нейната космическа еволюция.
Днес разгледах пред Вас формата на човешкото тяло, утре бих искал да се спра върху взаимните връзки между човешкия живот и Космоса, а в шеста лекция -да разгледам човешката душа в нейната космическа еволюция.
към текста >>
5.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият
живот
ински кръг.
Вчера говорихме за формирането на човека и видяхме, че както вътрешната, така и външната форма на човека се изгражда от Космоса, от Универсума. Видяхме също как през епохата на древното, инстинктивно позна ние, човекът успя да намери живата връзка между формата на своето тяло и целия Космос. Към това обаче ние трябва да прибавим следното.
В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг.
Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
към текста >>
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на
живот
инския кръг.
Вчера говорихме за формирането на човека и видяхме, че както вътрешната, така и външната форма на човека се изгражда от Космоса, от Универсума. Видяхме също как през епохата на древното, инстинктивно позна ние, човекът успя да намери живата връзка между формата на своето тяло и целия Космос. Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг.
Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
към текста >>
Обаче в хода на своя земен
живот
, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма.
Видяхме също как през епохата на древното, инстинктивно позна ние, човекът успя да намери живата връзка между формата на своето тяло и целия Космос. Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг.
Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма.
По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб.
към текста >>
А по време на земния
живот
ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса.
А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг.
към текста >>
Той повдига главата си и така да се каже прекъсва
живот
инския кръг.
Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг.
Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
към текста >>
Изправяйки главата си през времето на своя физически
живот
, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен
живот
.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг.
Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
към текста >>
Живот
ното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб.
Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб.
Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
към текста >>
И фактически
живот
ното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на
живот
инския кръг.
А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб.
И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг.
По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
към текста >>
По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен
живот
.
Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг.
По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
към текста >>
Ако човекът би бил изграден точно според
живот
инския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма.
Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма.
И ако после през своя живот той би застинал в нея, тогава чрез формата на главата изобщо нямаше да развие автентичния си образ в съответствие с предишната инкарнация. Благодарение на обстоятелството, че изправя главата си, човек прибавя към нейната форма онази чудна способност, която и позволява да се превърне в събирателния фокус за всички събития, идващи от миналия земен живот.
към текста >>
И ако после през своя
живот
той би застинал в нея, тогава чрез формата на главата изобщо нямаше да развие автентичния си образ в съответствие с предишната инкарнация.
Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма.
И ако после през своя живот той би застинал в нея, тогава чрез формата на главата изобщо нямаше да развие автентичния си образ в съответствие с предишната инкарнация.
Благодарение на обстоятелството, че изправя главата си, човек прибавя към нейната форма онази чудна способност, която и позволява да се превърне в събирателния фокус за всички събития, идващи от миналия земен живот.
към текста >>
Благодарение на обстоятелството, че изправя главата си, човек прибавя към нейната форма онази чудна способност, която и позволява да се превърне в събирателния фокус за всички събития, идващи от миналия земен
живот
.
Ако човекът би бил изграден точно според животинския кръг, той щеше да запази своята ембрионална форма. И ако после през своя живот той би застинал в нея, тогава чрез формата на главата изобщо нямаше да развие автентичния си образ в съответствие с предишната инкарнация.
Благодарение на обстоятелството, че изправя главата си, човек прибавя към нейната форма онази чудна способност, която и позволява да се превърне в събирателния фокус за всички събития, идващи от миналия земен живот.
към текста >>
Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен
живот
.
Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца.
Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот.
И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг. Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот. Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името животински кръг.
към текста >>
И така
живот
ното остава изцяло ориентирано в
живот
инския кръг.
Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца. Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот.
И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг.
Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот. Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името животински кръг.
към текста >>
Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен
живот
, както и да положи ос новите на един бъдещ земен
живот
.
Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца. Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот. И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг.
Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот.
Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името животински кръг.
към текста >>
Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името
живот
ински кръг.
Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца. Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот. И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг. Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот.
Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името животински кръг.
към текста >>
И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият
живот
.
От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Духовна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание. Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща.
И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот.
Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло. В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота. Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
Този
живот
ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло.
От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Духовна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание. Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот.
Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло.
Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло. В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота. Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно
живот
а.
Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот. Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло.
В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота.
Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за
живот
а.
Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот. Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло. В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота.
Вчера говорихме за формата, днес е ред да говорим за живота.
към текста >>
По един сходен начин,
живот
ът на човека също се изгражда от отделни степени, чиято последователност ще се опитам да изложа накратко пред Вас.
Вчера споменахме, че формообразуването се осъществява от 12 различни фактора. Цялостната форма на човека, както вътрешната, така и външната, се изгражда от 12 различни форми.
По един сходен начин, животът на човека също се изгражда от отделни степени, чиято последователност ще се опитам да изложа накратко пред Вас.
към текста >>
Първата степен, която в ежедневното си съзнание човек изобщо не възприема като степен от
живот
а, това е сетивният
живот
.
Първата степен, която в ежедневното си съзнание човек изобщо не възприема като степен от живота, това е сетивният живот.
Естествено, сетивата са включени в цялостната човешка организация, обаче те са разположени толкова периферно, че практически в ежедневния живот човек просто забравя, че този сетивен живот представлява най-външния пласт от неговия живот.
към текста >>
Естествено, сетивата са включени в цялостната човешка организация, обаче те са разположени толкова периферно, че практически в ежедневния
живот
човек просто забравя, че този сетивен
живот
представлява най-външния пласт от неговия
живот
.
Първата степен, която в ежедневното си съзнание човек изобщо не възприема като степен от живота, това е сетивният живот.
Естествено, сетивата са включени в цялостната човешка организация, обаче те са разположени толкова периферно, че практически в ежедневния живот човек просто забравя, че този сетивен живот представлява най-външния пласт от неговия живот.
към текста >>
Отправим ли се малко по-навътре, ние откриваме продължението на този сетивен
живот
под формата на това, което можем да наречем нервен
живот
.
Отправим ли се малко по-навътре, ние откриваме продължението на този сетивен живот под формата на това, което можем да наречем нервен живот.
Нервният живот е продължение на сетивния живот.
към текста >>
Нервният
живот
е продължение на сетивния
живот
.
Отправим ли се малко по-навътре, ние откриваме продължението на този сетивен живот под формата на това, което можем да наречем нервен живот.
Нервният живот е продължение на сетивния живот.
към текста >>
Обаче от своя страна, нервният
живот
влиза в съприкосновение с една друга степен от
живот
а, която се разгръща в човешкото същество.
Обаче от своя страна, нервният живот влиза в съприкосновение с една друга степен от живота, която се разгръща в човешкото същество.
Макар и по други поводи, тази степен е вече многократно описвана от мен. Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка.
към текста >>
Ето как нервният
живот
влиза в контакт с дихателния
живот
.
Макар и по други поводи, тази степен е вече многократно описвана от мен. Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка.
Ето как нервният живот влиза в контакт с дихателния живот.
И практически следващата степен от живота е дихателният живот.
към текста >>
И практически следващата степен от
живот
а е дихателният
живот
.
Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка. Ето как нервният живот влиза в контакт с дихателния живот.
И практически следващата степен от живота е дихателният живот.
към текста >>
От своя страна дихателният
живот
също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен.
От своя страна дихателният живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен.
Ако мога така да се изразя, дишането постоянно обновява кръвта. А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния живот към циркулаторния живот.
към текста >>
А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния
живот
към циркулаторния
живот
.
От своя страна дихателният живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен. Ако мога така да се изразя, дишането постоянно обновява кръвта.
А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния живот към циркулаторния живот.
към текста >>
Циркулацията включва в себе си и вещество обмена, веществообменът е следващата степен от
живот
а.
На свой ред циркулацията влиза в отношение с веществообмена.
Циркулацията включва в себе си и вещество обмена, веществообменът е следващата степен от живота.
към текста >>
Човешкият веществообмен а също и
живот
инският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен.
Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения.
Ето как стигнахме до двигателния живот. Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят. Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
Ето как стигнахме до двигателния
живот
.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен. Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения.
Ето как стигнахме до двигателния живот.
Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят. Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
И тогава идва ред на следващата степен от
живот
а размножението, репродукцията.
И тогава идва ред на следващата степен от живота размножението, репродукцията.
Практически в двигателния акт, човек непрекъснато изразходва самия себе си, и една вътрешна репродукция трябва да има нещо твърде общо с човека, който се движи. А сега вместо двигателния живот нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа. И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния живот.
към текста >>
А сега вместо двигателния
живот
нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа.
И тогава идва ред на следващата степен от живота размножението, репродукцията. Практически в двигателния акт, човек непрекъснато изразходва самия себе си, и една вътрешна репродукция трябва да има нещо твърде общо с човека, който се движи.
А сега вместо двигателния живот нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа.
И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния живот.
към текста >>
И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния
живот
.
И тогава идва ред на следващата степен от живота размножението, репродукцията. Практически в двигателния акт, човек непрекъснато изразходва самия себе си, и една вътрешна репродукция трябва да има нещо твърде общо с човека, който се движи. А сега вместо двигателния живот нека посочим неговия заместител: Онази вътрешна репродукция, при която човекът би останал неподвижен вътре в рамките на своята телесна покривка, вътре в рамките на своята кожа.
И когато тази репродукция се прояви самостоятелно, пред нас е не друго, а размножението, размножителния живот.
към текста >>
1. Сетивен
живот
1. Сетивен живот
към текста >>
2. Нервен
живот
2. Нервен живот
към текста >>
3. Дихателен
живот
3. Дихателен живот
към текста >>
4. Циркулаторен
живот
4. Циркулаторен живот
към текста >>
5. Веществообменен
живот
5. Веществообменен живот
към текста >>
6. Двигателен
живот
6. Двигателен живот
към текста >>
7. Размножителен
живот
7. Размножителен живот
към текста >>
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от
живот
а.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота.
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота. Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от
живот
а.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота.
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота.
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран
живот
.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота. Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота.
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
Този
живот
в сетивния пласт ние едва ли усещаме като
живот
.
Първоначално нашето етерно тяло живее ако мога така да се изразя в сетивния пласт.
Този живот в сетивния пласт ние едва ли усещаме като живот.
С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят. Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта.
към текста >>
Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и о
живот
воряваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта. И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган.
Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и оживотворяваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
към текста >>
Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за
живот
от силите на етерното тяло.
И това е валидно при всички сетива, макар и по съвсем различен начин от една страна те са чисто физикални апарати, а от друга страна са пронизани от етерното тяло.
Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за живот от силите на етерното тяло.
Ето защо сетивния живот можем да определим още като „умиращ живот“.
към текста >>
Ето защо сетивния
живот
можем да определим още като „умиращ
живот
“.
И това е валидно при всички сетива, макар и по съвсем различен начин от една страна те са чисто физикални апарати, а от друга страна са пронизани от етерното тяло. Но в основата си сетивните органи са мъртви органи, постоянно пробуждани за живот от силите на етерното тяло.
Ето защо сетивния живот можем да определим още като „умиращ живот“.
към текста >>
Затова пък нервният
живот
се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният
живот
може да опази и съхрани.
Затова пък нервният живот се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният живот може да опази и съхрани.
В тази степен от живота нервният живот възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ живот“.
към текста >>
В тази степен от
живот
а нервният
живот
възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ
живот
“.
Затова пък нервният живот се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният живот може да опази и съхрани.
В тази степен от живота нервният живот възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ живот“.
към текста >>
Дихателният
живот
от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен
живот
до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния
живот
, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния
живот
.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения.
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот.
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния
живот
“.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот.
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“.
Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния
живот
.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“.
Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот.
Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Естествено, този образен
живот
пулсира също и във формата на човешкото тяло.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот.
Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според
живот
инския кръг.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг.
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята.
към текста >>
Доколкото този образен
живот
чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг.
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
към текста >>
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на
живот
инския кръг.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека.
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг.
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят.
към текста >>
Движейки се из
живот
инския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация.
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация.
Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм. Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният
живот
“.
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят.
Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“.
И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм. Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния
живот
и разнесени из целия организъм.
За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“.
И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм.
Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Благодарение на циркулаторния и дихателния
живот
, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм.
Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Ето, тук е градивният образен
живот
, а после „образите“ на човешките органи нахлуват в организма.
Ето, тук е градивният образен живот, а после „образите“ на човешките органи нахлуват в организма.
към текста >>
Поради обстоятелството, че циркулаторният
живот
влиза в досег с веществообмена, материята или веществата се „включват“ в тези образи и затова като пета степен от
живот
а възникват именно „физическите органи“.
Поради обстоятелството, че циркулаторният живот влиза в досег с веществообмена, материята или веществата се „включват“ в тези образи и затова като пета степен от живота възникват именно „физическите органи“.
Материята просто се вмъква в образите, оцветява ги, материализира ги. И така, чрез „горния“ човек, чрез нашия дихателен живот, ние стигаме до вътрешните образи, които после чрез материята превръщаме във „физически органи“.
към текста >>
И така, чрез „горния“ човек, чрез нашия дихателен
живот
, ние стигаме до вътрешните образи, които после чрез материята превръщаме във „физически органи“.
Поради обстоятелството, че циркулаторният живот влиза в досег с веществообмена, материята или веществата се „включват“ в тези образи и затова като пета степен от живота възникват именно „физическите органи“. Материята просто се вмъква в образите, оцветява ги, материализира ги.
И така, чрез „горния“ човек, чрез нашия дихателен живот, ние стигаме до вътрешните образи, които после чрез материята превръщаме във „физически органи“.
към текста >>
А как стоят нещата с дихателния
живот
?
А как стоят нещата с дихателния живот?
Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия. Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния живот в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се живот“.
към текста >>
Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния
живот
в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се
живот
“.
А как стоят нещата с дихателния живот? Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия.
Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния живот в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се живот“.
към текста >>
1. Сетивен
живот
умиращ
живот
1. Сетивен живот умиращ живот
към текста >>
2. Нервен
живот
съхраняващ
живот
2. Нервен живот съхраняващ живот
към текста >>
3. Дихателен
живот
образен
живот
(градящ с помощта на образи)
3. Дихателен живот образен живот (градящ с помощта на образи)
към текста >>
4. Циркулаторен
живот
образите на човешките органи нахлуват в организма
4. Циркулаторен живот образите на човешките органи нахлуват в организма
към текста >>
5. Веществообменен
живот
физически органи
5. Веществообменен живот физически органи
към текста >>
6. Двигателен
живот
енергетичен
живот
6. Двигателен живот енергетичен живот
към текста >>
7. Размножителен
живот
самообновяващ се
живот
7. Размножителен живот самообновяващ се живот
към текста >>
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на
живот
а.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота.
Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот. Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите. А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият
живот
.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота.
Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот.
Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот. Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите. А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ
живот
.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот.
Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот.
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите. А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния
живот
, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот.
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния
живот
.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот. Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот.
Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Те знаеха, че човекът приема
живот
а от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки.
Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло. Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе. И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>
Обаче същинският
живот
се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки. Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин. Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло.
Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе.
И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>
И както Слънцето е източник на светлината, така то е също и източник на
живот
а (рис. 14).
Представете си живо тази разлика: че от една страна Слънцето проявява дълбоката си вътрешна същност имен но в светлината, докато другите планети показват само външния си облик, само това, което носят на своята повърхност и че те стават видими поради факта, че отразяват Слънчевата светлина. Тази разлика е съществена.
И както Слънцето е източник на светлината, така то е също и източник на живота (рис. 14).
към текста >>
Инстинктивната мъдрост на древните винаги е говорела за „тройното“ Слънце, за Слънцето като извор на светлина, като извор на
живот
и като извор на любов.
Но то е източник и на нещо друго.
Инстинктивната мъдрост на древните винаги е говорела за „тройното“ Слънце, за Слънцето като извор на светлина, като извор на живот и като извор на любов.
Тази Троица е там, в Слънцето.
към текста >>
Слънце Извор на
живот
Слънце Извор на живот
към текста >>
Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на
живот
, извор на любов.
Защото за тях тя беше от изключително важно значение. Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът. Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи.
Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов.
Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние.
към текста >>
Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина,
живот
и любов.
Древният човек разсъждаваше така: Нека да приемем, че тук на Земята живее човекът. Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов.
Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд.
към текста >>
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина,
живот
и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ.
Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ.
Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
към текста >>
Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен
живот
.
Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук.
Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот.
Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива. Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат.
към текста >>
Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният
живот
се определя от Сатурн.
Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива. Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат.
Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен
живот
.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия.
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Нервният
живот
е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия.
Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния
живот
се упражнява от Юпитер.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите.
Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер.
Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Древният човек знаеше: Нервният
живот
се ръководи от Юпитер.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер.
Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен
живот
се заражда така да се каже един силен Слънчев
живот
.
Виждате ли, Сатурн обикаля Слънцето приблизително за 30 години. Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето.
И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот.
И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив. И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие. Човекът се изпълва с един порив.
към текста >>
И ако по време на земния си
живот
човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето. И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
към текста >>
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от
живот
а, човек изпитва някакъв „порив“.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“.
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“.
Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният
живот
; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният
живот
.
Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“. Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“. Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер.
Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот.
към текста >>
Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от
живот
а.
Да, днес определени хора изместват тези неща в областта на подсъзнанието... което си е чист мързел, и всички учени от рода на Уйлямс Джеймс, всички психоаналитици би трябвало да го знаят добре. Това „подсъзнание“ е едно съвсем негативно понятие.
Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от живота.
Всичко попада вътре, всичко се намества там, в тези скрити „провинции“ на душата, които после колко забележително! започват да „реагират“ по един или друг начин. И би било във висша степен желателно, ако някога тези прагматични и психоаналитични теории бъдат заменени с едно действително и точно познание.
към текста >>
Тя ограничава експанзията на дихателния
живот
.
Третата планета е Марс.
Тя ограничава експанзията на дихателния живот.
Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот.
към текста >>
Тогава дихателният
живот
получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето.
Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен
живот
, т.е.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е.
в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
в образния
живот
, в
живот
а свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е.
в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени.
Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен
живот
.
Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени.
Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот.
Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния
живот
.
Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко.
И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
Самият Слънчев
живот
, самото Слънце като извор на светлина,
живот
и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот. Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния
живот
.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
Между дихателния и циркулаторния
живот
се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека. И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия
живот
основното беше положението му между Слънцето и Земята.
И сега ние стигаме до веществообмена. Както вече казахме, древната наука гледаше на констелациите по такъв начин, че беше сигурна: Не е важно, че Слънцето може да покрие Меркурий, а че той покрива Слънцето. За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето.
А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята.
Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно.
към текста >>
Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия
живот
.
Както вече казахме, древната наука гледаше на констелациите по такъв начин, че беше сигурна: Не е важно, че Слънцето може да покрие Меркурий, а че той покрива Слънцето. За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето.
Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот.
Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество.
към текста >>
Меркурий задържа и укротява Слънчевия
живот
, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев
живот
разраства вътре в човешкото тяло.
За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот.
Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло.
Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето.
към текста >>
Ако този Слънчев
живот
не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън.
Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло.
Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън.
Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи.
към текста >>
само Слънчевият
живот
, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество.
Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е.
само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество.
Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи. Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен живот“.
към текста >>
Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен
живот
“.
Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи.
Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен живот“.
към текста >>
Както веществообменът зависи от Меркурий, така и двигателният
живот
зависи от Венера.
Както веществообменът зависи от Меркурий, така и двигателният живот зависи от Венера.
Древната мъдрост винаги е свързвала вътрешното самообновяване на човека или т.нар. от нас „енергетичен човек“ с планетата Венера.
към текста >>
Лунният
живот
протича най-близо до условията на Земята.
Лунният живот протича най-близо до условията на Земята.
Обаче Лунните сили действуват твърде особено върху човека и върху начина, по който той се отнася към своя енергиен потенциал. Аз и другаде съм изтъквал същността на размножението: нещата там са поставени така, че в органичната материя се образува един вакуум, органичната материя така да се каже бива отблъсната встрани. И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че ембрионът изгражда своята силова организация според законите на Космоса. В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната.
към текста >>
В този смисъл, размножителният
живот
е свързан най-вече с Луната.
Лунният живот протича най-близо до условията на Земята. Обаче Лунните сили действуват твърде особено върху човека и върху начина, по който той се отнася към своя енергиен потенциал. Аз и другаде съм изтъквал същността на размножението: нещата там са поставени така, че в органичната материя се образува един вакуум, органичната материя така да се каже бива отблъсната встрани. И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че ембрионът изгражда своята силова организация според законите на Космоса.
В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната.
към текста >>
Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия
живот
и
живот
а на отделните планети.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди.
Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети.
Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи. В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
Практически
живот
ът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети.
Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето.
Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи. В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек
живот
ът умира, бива съхранен в образи.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето.
Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи.
В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята. Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
В долния човек
живот
ът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята.
Вие помните, че вчера се опитах да представя връзката между 12-те части на човешкото тяло и небето на неподвижните звезди. Днес моята задача се свежда до това, да покажа пред Вас в съзвучие с древната мъдрост, но и в духа на новата антропософска наука връзката между различните степени от човешкия живот и живота на отделните планети. Практически животът тук на Земята е модифициран според констелациите на Земята спрямо другите небесни тела от нашата планетарна система и спрямо Слънцето. Донякъде ще сме прави, ако заявим, че в горния човек животът умира, бива съхранен в образи.
В долния човек животът бива задържан, така че индивидът съумява да вземе нещо от материята, да вземе нещо от силите на Земята.
Човекът просто включва в своята вътрешна организация определени Земни „сили на отблъскване“ и благодарение на това изгражда своите органи.
към текста >>
Така ние виждаме, как
живот
ът на човека наистина се заражда горе, в планетарния Космос.
Така ние виждаме, как животът на човека наистина се заражда горе, в планетарния Космос.
към текста >>
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на
живот
инския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло.
Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот. Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот. Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на
живот
а.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло.
Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота.
Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот. Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот. Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен
живот
.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота.
Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот.
Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот. Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Юпитер управлява нервния
живот
, Марс дихателния
живот
.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот.
Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот.
Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Този дихателен
живот
се проявява под формата на образи.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот. Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот.
Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Нека отново да се спрем на дихателния
живот
.
Нека отново да се спрем на дихателния живот.
Вече казах: Образите са извлечени от Космоса. Ние имаме формата. Всичко, което извличаме от животинския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи. Обаче между раждането и смъртта, човек стои на Земята. „Долните“ сили действуват върху „горните“ сили.
към текста >>
Всичко, което извличаме от
живот
инския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи.
Нека отново да се спрем на дихателния живот. Вече казах: Образите са извлечени от Космоса. Ние имаме формата.
Всичко, което извличаме от животинския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи.
Обаче между раждането и смъртта, човек стои на Земята. „Долните“ сили действуват върху „горните“ сили.
към текста >>
Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към
живот
инския кръг.
първите етапи от своето Земно съществувание, а тяхната „реакция“, тяхното „последействие“ е нещо сравнително постоянно. Какво е съучастието на душата, ще видим утре. Важното е друго че „отблъскването“ или „последействието“ е нещо постоянно.
Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към животинския кръг.
Необходимо е само да се замислите за Вашите уши, и ще добиете ясна представа за това „отблъскване“. Да, тези образи възникват във въздуха; това са казано с езика на фонетиката гласните, това са съгласните! От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните. И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите.
към текста >>
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на
живот
инския кръг предимно съгласните.
Какво е съучастието на душата, ще видим утре. Важното е друго че „отблъскването“ или „последействието“ е нещо постоянно. Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към животинския кръг. Необходимо е само да се замислите за Вашите уши, и ще добиете ясна представа за това „отблъскване“. Да, тези образи възникват във въздуха; това са казано с езика на фонетиката гласните, това са съгласните!
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните.
И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите.
към текста >>
Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „
живот
“ идва от планетите.
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните. И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи.
Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите.
Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот. И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
Когато отблъскваме или „отразяваме“
живот
а, ние вокализираме, т.е.
И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите.
Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е.
даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот. И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
Всичко това е тясно свързано с дихателния
живот
.
Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите. Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните.
Всичко това е тясно свързано с дихателния живот.
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния
живот
.
Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите. Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот.
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на
живот
инския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния
живот
, които създават неговия собствен
живот
и всичко това се осъществява чрез дихателния
живот
под формата на образи.
Виждате ли, след като бъде поставен на дисекционната маса, човекът съвсем не може да бъде обяснен с това, което откриваме в неговото тяло. Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната анатомия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло. Но той не може да бъде разбран с никакви механични средства. И всички хора, които например искат да обяснят говора с процеси, разиграващи се вътре в тялото, приличат на онези умни глави, според които движенията на магнитната стрелка се осъществяват от самата нея.
А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на животинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния живот, които създават неговия собствен живот и всичко това се осъществява чрез дихателния живот под формата на образи.
Тяхното ехо това са гласните.
към текста >>
Човешкият говор може да бъде обяснен само ако свържем съгласните звуци със съзвездията на
живот
инския кръг, а гласните звуци с движенията, респективно наслагванията на планетите; човешкият говор идва от целия Космос.
Човешкият говор може да бъде обяснен само ако свържем съгласните звуци със съзвездията на животинския кръг, а гласните звуци с движенията, респективно наслагванията на планетите; човешкият говор идва от целия Космос.
към текста >>
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния
живот
.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
към текста >>
Циркулаторният
живот
е един вид отражение на планетите и техните движения.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения.
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
към текста >>
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния
живот
.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения.
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
към текста >>
Така че можем да обобщим: От циркулаторния
живот
идват гласните; от дихателния
живот
съгласните.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните.
И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
към текста >>
Вие можете да отнесете веществообменът към нервния
живот
, а двигателния
живот
към сетивния
живот
.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония.
Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
Обаче сетивният
живот
се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на
живот
инския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн.
А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния
живот
, а на другия двигателния
живот
; така ще получим не друго, а евритмията.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система.
И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия
живот
.
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия живот.
Вчера говорих за връзката между Космоса и формата на човешкото тяло. Утре ще пристъпим към отношенията между Космоса и човешката душа. Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата, живота, душата.
към текста >>
Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата,
живот
а, душата.
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия живот. Вчера говорих за връзката между Космоса и формата на човешкото тяло. Утре ще пристъпим към отношенията между Космоса и човешката душа.
Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата, живота, душата.
към текста >>
6.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вчера и завчера се постарахме да разгледаме формата на човешкото тяло и самия човешки
живот
с оглед на връзките им с Космоса.
Вчера и завчера се постарахме да разгледаме формата на човешкото тяло и самия човешки живот с оглед на връзките им с Космоса.
Видяхме колко различно се отнасят към Космоса „горният“ човек и „долният“ човек. Естествено, всички тези неща са валидни само за определени епохи от човешкото развитие, най-вече за следатлантската епоха, и Вие трябва да сте наясно: това, което говорим за световните процеси, е валидно само за определени епохи, защото светът е в постоянно развитие и етапите на това развитие се различават корен но един от друг.
към текста >>
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо
живот
инския кръг, спрямо
живот
инската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава.
Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият
живот
.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа.
В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот.
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия
живот
човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот.
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя
живот
между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ
живот
.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека.
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите
живот
ински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на
живот
инския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ
живот
, който е присъщ на
живот
инската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния
живот
(рис. 17).
Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало. Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата.
Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17).
Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот. Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен
живот
.
Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало. Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята.
Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен
живот
, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния
живот
, на представния
живот
, защото целият представен
живот
се основава на това, че материалният
живот
просто се, разрушава и разпилява.
Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот. Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява.
Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният
живот
се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот. Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява.
Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен
живот
непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен
живот
.
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот.
Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност. Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас. Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“. Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество.
към текста >>
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния
живот
, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот. Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност. Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас.
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество.
към текста >>
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния
живот
така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
към текста >>
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича
живот
ът на мислите в наше то съзнание.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
към текста >>
По този начин тя се издига над
живот
инската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато
живот
ното остава затворено в рамките на
живот
инския кръг.
Когато човекът развива формата на своята глава, в същото време той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха докато Слънцето минава през знака на Рибите, Овена, Телеца и т.н. Обаче, както вече казах, човекът изправя своята глава.
По този начин тя се издига над животинската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато животното остава затворено в рамките на животинския кръг.
към текста >>
Ако размишляваме правилно върху
живот
а, можем да заявим: В „полюса-глава“
живот
ът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен
живот
би поискал да се превърне в сетивен
живот
.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното.
Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния
живот
; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния
живот
така че целият сетивен
живот
на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния
живот
.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Благодарение на факта, че тези най-външни планети могат по един или друг начин да бъдат покрити, нервният
живот
се обособява и отделя от сетивния
живот
, а самият човек, както вече казах, е в състояние да действува съзнателно в своя мисловен и представен
живот
, да си спомня, да „подтиска“ представите и т.н.
Благодарение на факта, че тези най-външни планети могат по един или друг начин да бъдат покрити, нервният живот се обособява и отделя от сетивния живот, а самият човек, както вече казах, е в състояние да действува съзнателно в своя мисловен и представен живот, да си спомня, да „подтиска“ представите и т.н.
към текста >>
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният
живот
е отслабен.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен.
Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Но като цяло, нервно-сетивният
живот
получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато
живот
ното остава затворено в
живот
инския кръг.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили. Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен.
Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг.
Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Живот
ното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили. Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг.
Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека.
Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен
живот
, който не е вече свързан с физическото тяло.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили. Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека.
Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло.
Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“
живот
инския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен
живот
; и сега този свободен етерен
живот
се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго.
В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>
Всичко това ни помага да разберем душевния
живот
ние вече знаем, че тъкмо мисловният
живот
на човека е нещо душевно, с други думи той просто не участвува в материалния
живот
.
Всичко това ни помага да разберем душевния живот ние вече знаем, че тъкмо мисловният живот на човека е нещо душевно, с други думи той просто не участвува в материалния живот.
към текста >>
Живот
ното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия.
Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго.
към текста >>
По тази причина
живот
ните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса.
към текста >>
Ако сериозно проучваме
живот
инския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо
живот
ните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг.
към текста >>
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на
живот
инския кръг.
Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
към текста >>
Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на
живот
инския кръг.
Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса.
Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг.
Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на
живот
инския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Човекът, който в своята глава притежава един образен
живот
, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива
живот
а в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека.
Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували
живот
инският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното.
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива.
Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито.
към текста >>
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни
живот
и особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден
живот
.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия.
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот.
Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в
живот
инския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито.
И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни
живот
и.
В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен.
И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация. Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>
Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава
живот
ът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация.
Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация.
Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният
живот
се проявява като образен
живот
, в „двигателния полюс“ грубо казано
живот
ът остава като една млада плът,
живот
ът остава млад, органически-материално млад.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад.
Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад. Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот. Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“?
към текста >>
Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен
живот
.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад. Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад.
Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот.
Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“? Зародишът! Защото тъкмо зародишът
към текста >>
Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се
живот
.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа.
Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот.
Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено.
към текста >>
Ако тук (горе) ние унищожаваме материята, тук (долу) след като сме обрекли материята на смърт ние запазваме зародишната сила като предпоставка за следващите земни
живот
и.
Тази свързаност с материята се явява като една пречка пред съзнанието. Но затова пък ние сме в състояние да развием тъкмо волята.
Ако тук (горе) ние унищожаваме материята, тук (долу) след като сме обрекли материята на смърт ние запазваме зародишната сила като предпоставка за следващите земни животи.
към текста >>
А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен
живот
.
А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен живот.
Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на животинския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие.
към текста >>
Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на
живот
инския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие.
А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен живот.
Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на животинския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие.
към текста >>
От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ
живот
“.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис. 18) и да ги отнесем към главата.
От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение.
към текста >>
Човекът приема
живот
ворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение.
Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния
живот
, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода.
Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между
живот
а и смъртта; изявеният
живот
в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Самият
живот
постоянно се люшка между умиране и оживяване.
Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя
живот
и това, което наричаме „жлези“.
Обаче в душевен смисъл нещата стоят по друг начин. От една страна ние имаме нашите изживявания, мисли и т.н.
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя живот и това, което наричаме „жлези“.
Тези жлези отделят материя. Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя. И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния живот.
към текста >>
И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния
живот
.
като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя живот и това, което наричаме „жлези“. Тези жлези отделят материя. Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя.
И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния живот.
Тук става дума за прехода между тях. От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя. Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека. Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека.
към текста >>
Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен
живот
.
От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя. Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека. Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека. В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах.
Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот.
Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън. Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>
Така в душевен смисъл ние стигаме до
живот
а на чувствата (виж схемата).
В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън.
Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният
живот
.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот.
Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера. Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Мисловният
живот
протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният
живот
достига до етерния свят и остава там, в етера.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот.
Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера.
Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Чувственият
живот
от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот. Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера.
Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят.
Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Живот
ът на физическото тяло бива отблъснат; човек изживява себе си в етерното тяло, в астралното тяло, в Азът в човешката глава е Азът, който пронизва астралното тяло и етерното тяло; Азът, който отхвърля физическата същност, и чрез всичко това, с помощта на астралното тяло, Азът изживява в етерното тяло именно мислите, мисленето.
Как стоят нещата с представите“?
Животът на физическото тяло бива отблъснат; човек изживява себе си в етерното тяло, в астралното тяло, в Азът в човешката глава е Азът, който пронизва астралното тяло и етерното тяло; Азът, който отхвърля физическата същност, и чрез всичко това, с помощта на астралното тяло, Азът изживява в етерното тяло именно мислите, мисленето.
към текста >>
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния
живот
.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
към текста >>
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев
живот
; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен
живот
е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на
живот
инския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>
Това е типично за
живот
а на чувствата.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Това е типично за живота на чувствата.
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния
живот
, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето.
Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
към текста >>
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния
живот
; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
И ако отнесем този възглед към нашата съвременна епоха, какво се получава тогава?
към текста >>
Така е ако слагаме целия душевен
живот
под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев
живот
, ако не постигнем онази конкретизация на
живот
а, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Така е ако слагаме целия душевен живот под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев живот, ако не постигнем онази конкретизация на живота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Днес всички ние сме изправени пред едно чудовищно отклонение от истината. Човек не мисли сериозно, той е изпаднал в положението на повърхностен регистратор: От една страна „Фехнеризъм“, от друга „психоидни феномени“. Все едно даден изследовател да избягва човека, „антропос“, и да предпочита приказките за някакъв „антропоид“. И, естествено, подобна наука е не антропософия, а антропоидософия, психоидология!
към текста >>
Ако пристъпим към душевно-духовния
живот
с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н.
Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан. Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
към текста >>
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен
живот
, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния
живот
.
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния живот.
към текста >>
духовен
живот
, трябва да се говори тъкмо по този начин.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо. Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар.
духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин.
Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш. Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения.
към текста >>
Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния
живот
като образен
живот
, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
И все пак, ние трябваше да сме наясно: макар и малко на брой, но в света имаше хора, които се досетиха какво се крие зад „психоидните феномени“ и зад цялото това лъготене; и тези хора прекрасно знаеха в какъв дълбок упадък навлиза нашето университетско образование.
Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
към текста >>
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен
живот
.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката. Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот.
към текста >>
Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя
живот
.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот. Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката.
Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот.
към текста >>
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния
живот
на човека, е едно истинско учение за свободата.
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния живот на човека, е едно истинско учение за свободата.
То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума. Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува. Всички тези неща пораждат дълбоко религиозни чувства и мисли.
към текста >>
7.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В хода на досегашните лекции разгледахме човека откъм връзките между неговата телесна форма и Космоса, откъм степените на
живот
сетивен, нервен и т.н., и откъм душевните му изживявания.
В хода на досегашните лекции разгледахме човека откъм връзките между неговата телесна форма и Космоса, откъм степените на живот сетивен, нервен и т.н., и откъм душевните му изживявания.
Днес бихме искали да говорим за неговите духовни изживявания.
към текста >>
След това, за да вникнем в степените на човешкия
живот
сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система.
Нека да си припомним начина, по който обяснихме формирането на човешкия организъм. Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди.
След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система.
И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „
живот
а“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Нека да си припомним начина, по който обяснихме формирането на човешкия организъм. Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система.
Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния
живот
, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
Ако обаче искаме да стигнем до духовните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния
живот
и тялото; за да стигнем до духовните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“.
Ако обаче искаме да стигнем до духовните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния живот и тялото; за да стигнем до духовните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“.
към текста >>
Естествено, всички знаем, че в хода на човешкия
живот
, в 24-часовите денонощия, ние разполагаме с дневната будност и с нощния сън.
Естествено, всички знаем, че в хода на човешкия живот, в 24-часовите денонощия, ние разполагаме с дневната будност и с нощния сън.
Човекът живее в периодичната смяна между будност и сън.
към текста >>
Както вече знаем, чувственият
живот
представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание.
Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>
И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен
живот
с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е.
А това, че се чувствува като едно индивидуално същества, човекът дължи на съня. Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи. Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама.
И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е.
състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс. В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>
В обикновения
живот
ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи. Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама. И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е. състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс.
В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>
Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния
живот
, определени елементи от своя душевен
живот
.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност.
Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот.
Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса. Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото. Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния
живот
; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“
живот
, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност. Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот.
Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса.
Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото. Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения
живот
, е едно изискване, което идва от страна на тялото.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност. Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот. Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса.
Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото.
Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен
живот
само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
към текста >>
Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния
живот
.
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи.
Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>
В обикновения
живот
ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации.
Нека да обобщя: Фактически представите съдържат имагинации, само че тези имагинации не стигат до съзнанието.
В обикновения живот ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации.
Имагинирането, имагинациите, са насочени навътре към тялото, а това, което стига до нашето съзнание, е бледото им отражение под формата на представи.
към текста >>
И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен
живот
, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа.
И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата. Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
В хода на човешкия
живот
между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
А най-долу стои волята.
В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
към текста >>
Сега той излиза навън от своя Азов
живот
, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на
живот
, душевност и духовни откровения.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят. И все пак ние можем да напредваме към Духа.
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
към текста >>
Степените на човешкия
живот
сетивен, нервен, дихателен и т.н.
Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно.
Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
към текста >>
После виждаме как душевният
живот
е свързан с веществообменно-двигателната система.
Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Обаче откъм единия си полюс, душевният
живот
е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
В този миг Духът действува чрез степените на човешкия
живот
.
Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек.
В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
към текста >>
Обаче през целия си
живот
между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ.
Когато обсъждаме телесната форма на човешкото тяло, ние трябва да посочим и онова, което светът предоставя на човека. И сега, в човешките действия, ние откриваме това, което човекът връща на света. Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа.
Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ.
Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден. Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи. И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло. Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми. Практически ние не виждаме материята.
към текста >>
И сега би трябвало да кажем:
Живот
ът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло.
Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа. Обаче през целия си живот между раждането и смъртта той заплаща това съучастие с обстоятелството, че приема Духа в себе си не като реалност, а като образ. Но от друга страна земният човек има Духа в себе си, има го като една истинска реалност; и той стига до тази реалност единствено в съноподобно състояние, в сън, макар и да е наглед буден. Човек става, движи се, говори, но в действителност той спи.
И сега би трябвало да кажем: Животът между раждането и смъртта се състои в това, че човек изживява Духа в светлината на едни или други образи, изживява действителността несъзнателно, а чрез медиума на своето тяло.
Между раждането и смъртта ние виждаме Духа само чрез неговите телесно проявени форми. Практически ние не виждаме материята. Материята е само външния блясък, външното сияние на Духа. Докато наблюдаваме материята, ние виждаме Духа откъм външната му страна. Нека повторим: Наблюдаваме ли материята било то материята навън в света, било то материята в човека става така, че истинската действителност се отдръпва от нас и пред очите ни застава онази повърхност, където Духът ни се открива единствено в своите телесно проявими форми.
към текста >>
Минавайки през Портата на смъртта, човек забелязва: Това, което преди смъртта е възприемал само като образи, сега става за него една неоспорима действителност, а това, което преди е имал за действителност, или по-добре казано, това, което е проспал като действителност, сега се превръща за нас в образ, образ в чиито очертания се загатва следващия земен
живот
, където отново става един пълен обрат, един пълен прелом.
смъртта, тази действителност тук се превръща в образ (рис. 20, жълто, бяло), а образите, които ние изживяваме, се превръщат в действителност (синьо, бяло).
Минавайки през Портата на смъртта, човек забелязва: Това, което преди смъртта е възприемал само като образи, сега става за него една неоспорима действителност, а това, което преди е имал за действителност, или по-добре казано, това, което е проспал като действителност, сега се превръща за нас в образ, образ в чиито очертания се загатва следващия земен живот, където отново става един пълен обрат, един пълен прелом.
към текста >>
Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия
живот
: сетивен, нервен, дихателен и т.н.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н. Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система.
Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н.
По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек. Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен
живот
.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н. Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н.
По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот.
След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек. Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
Той си казва: По време на
живот
а между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия
живот
, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка. Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка. И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>
8.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче така духовният
живот
на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
За хора, които са укрепени зад стените на днешните официални концепции за света, подобно преливане от Космоса към човека и от човека към космоса, изглежда меко казано нещо абсурдно. Да, на широките кръгове, подобни възгледи не допадат и биват считани за ненаучни. И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия. Нека да се замислим: Тези неща са изправени по пътя на днешното мислене. И днешното мислене ги отхвърля встрани с цялата си ярост.
Обаче така духовният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
към текста >>
Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на
живот
инския кръг.
Бих желал да обобщя накратко последните си лекции тук в Дорнах.
Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на животинския кръг.
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на животинския, кръг.
към текста >>
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на
живот
инския, кръг.
Бих желал да обобщя накратко последните си лекции тук в Дорнах. Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на животинския кръг.
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на животинския, кръг.
към текста >>
След това разгледахме степените на човешкия
живот
сетивен, нервен, дихателен и т.н., за да стигнем до ре шаващата роля на планетарната система.
След това разгледахме степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., за да стигнем до ре шаващата роля на планетарната система.
към текста >>
Разгледахме душевния
живот
според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия
живот
.
Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа. Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек.
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
към текста >>
Когато се занимаваме с душевните качества на човека през
живот
а между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен
живот
.
Когато се занимаваме с душевните качества на човека през живота между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен живот.
Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия живот.
към текста >>
Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия
живот
.
Когато се занимаваме с душевните качества на човека през живота между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен живот.
Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия живот.
към текста >>
Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на
живот
а, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия.
В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи. Ето така ние слизаме, ако ми позволите този израз, от небето към Земята.
Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на живота, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия.
Едва по този начин ще си изградим цялостен образ за взаимните връзки между Космоса и човека.
към текста >>
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между
живот
ните и човека.
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между животните и човека.
Ето как може да стане това. Ако си припомним всичко, което казахме за животинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към животното. За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как животинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и животното.
към текста >>
Ако си припомним всичко, което казахме за
живот
инския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към
живот
ното.
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между животните и човека. Ето как може да стане това.
Ако си припомним всичко, което казахме за животинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към животното.
За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как животинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и животното.
към текста >>
За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как
живот
инския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и
живот
ното.
А сега, ако оценяваме както трябва тези факти, ние ще сме в състояние да прокараме и точната разграничителна линия между животните и човека. Ето как може да стане това. Ако си припомним всичко, което казахме за животинския кръг, ще установим, че той се отнася по един начин към човека и по друг начин към животното.
За да вникнем в тези различия, ние трябва да разгледаме как животинския кръг, планетите и Земята действуват върху човека и животното.
към текста >>
То ни сближава с целия
живот
ински свят.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека.
То ни сближава с целия животински свят.
Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо. И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27). Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Напредвайки към
живот
инския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека. То ни сближава с целия животински свят.
Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо.
И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27). Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Живот
инският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека. То ни сближава с целия животински свят. Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо. И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27).
Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към
живот
инския свят (рис. 28).
Сферата се изпълва с торбовидни, сакообразни вдлъбнатости, сочещи навътре. Вземете например костните леговища на очните ябълки два сака, които проникват навътре. Вземете ноздрите отново два сака. Вземете целия храносмилателен апарат от устата до стомаха един модифициран сак в посока надолу.
Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към животинския свят (рис. 28).
към текста >>
форма. Ето защо при различните
живот
ински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н.
форма. Ето защо при различните животински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н.
Погледнете отделните планети и техните различни въздействия. Сатурн предизвиква един вид вдлъбване, Юпитер втори вид, Марс трети вид, и т.н. Вътрешната сакообразна форма на лъва е родово специфична, защото планетарните въздействия при него са съвсем други, отколкото например при камилата.
към текста >>
Обаче при висшите
живот
ни и при човека защото при нисшите
живот
ни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
При
живот
инско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини.
Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите
живот
ни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система. При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди.
Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от
живот
инския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
Достатъчно е само да погледнете сетивните органи, например очите първо имаме очните вдлъбнатини, после пълнежа.
И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от животинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
В това отношение човек има най-съвършената животинска организация. Той притежава макар и в прикрит вид 12 сака, изпълнени със съответното съдържание, със съответния пълнеж. Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки сетива.
към текста >>
В това отношение човек има най-съвършената
живот
инска организация.
Достатъчно е само да погледнете сетивните органи, например очите първо имаме очните вдлъбнатини, после пълнежа. И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от животинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
В това отношение човек има най-съвършената животинска организация.
Той притежава макар и в прикрит вид 12 сака, изпълнени със съответното съдържание, със съответния пълнеж. Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки сетива.
към текста >>
Накратко: полиедричната или физическата същност на човека е свързана с Луната, неговата растителна или етерна същност е свързана със Земята, неговата астрална същност, която поражда сакообразните форми с планетите, я на края съдържанието на сакообразните форми с
живот
инския кръг.
Обаче във водата настъпва едно сериозно смущение. Вие можете да го наблюдавате например при приливите и отливите. Нека се обърнем назад към древните епохи, когато в течната Земя за пръв път се формираха нейните твърди примеси. Днес знаем, че приливите и отливите са свързани с Луната. Обаче с Луната е свързана и всяка полиедрична тенденция, всяка от силите на многостенника.
Накратко: полиедричната или физическата същност на човека е свързана с Луната, неговата растителна или етерна същност е свързана със Земята, неговата астрална същност, която поражда сакообразните форми с планетите, я на края съдържанието на сакообразните форми с животинския кръг.
към текста >>
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за
живот
ното.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното.
Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг. Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение. Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо. За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Виждате ли, за
живот
ното има значение само това, което се простира до
живот
инския кръг.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното.
Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг.
Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение. Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо. За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Това, което лежи извън
живот
инския кръг, за
живот
ното няма никакво значение.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното. Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг.
Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение.
Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо. За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Древната мъдрост съвсем точно избра името „
живот
ински кръг“, защото тя знаеше:
живот
ните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън
живот
инския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното. Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг. Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение.
Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо.
За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
За
живот
ното има значение само това, което е под
живот
инския кръг.
И все пак, това, което нарисувах тук, не се отнася по еднакъв начин за човека и за животното. Виждате ли, за животното има значение само това, което се простира до животинския кръг. Това, което лежи извън животинския кръг, за животното няма никакво значение. Древната мъдрост съвсем точно избра името „животински кръг“, защото тя знаеше: животните биха съществували на Земята в сегашния си вид, дори и извън животинския кръг, в необятните простори на Космоса, да не съществуваше абсолютно нищо.
За животното има значение само това, което е под животинския кръг.
към текста >>
Как стоят нещата при
живот
ните?
Нека да повторим.
Как стоят нещата при животните?
Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг.
към текста >>
Всичко, което лежи в
живот
инския кръг, действува върху съдържанието на сака.
Нека да повторим. Как стоят нещата при животните?
Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака.
Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг.
към текста >>
Ако искаме да диференцираме
живот
ното според силите на
живот
инския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете.
Нека да повторим. Как стоят нещата при животните? Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака.
Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете.
При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг. Животното не!
към текста >>
При човека ние сме длъжни да излезем извън
живот
инския кръг (рис.
Нека да повторим. Как стоят нещата при животните? Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете.
При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис.
31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг. Животното не!
към текста >>
Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън
живот
инския кръг.
Как стоят нещата при животните? Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво).
Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг.
Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг. Животното не!
към текста >>
Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля
живот
инския кръг.
Всичко, което лежи в животинския кръг, действува върху съдържанието на сака. Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг.
Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг.
Животното не!
към текста >>
Живот
ното не!
Ако искаме да диференцираме животното според силите на животинския кръг, трябва само да уточним по какво се различават „съдържанията“ на саковете. При човека ние сме длъжни да излезем извън животинския кръг (рис. 31, кафяво). Да, ако искаме да си обясним например какво се разиграва в сетивата му, ние трябва да излезем извън животинския кръг. Връзките на човека с Космоса са такива, че той надхвърля животинския кръг.
Животното не!
към текста >>
При
живот
ното нещата са така устроени, че планетарните сфери действуват непосредствено върху сакообразните вдлъбнатини.
При животното нещата са така устроени, че планетарните сфери действуват непосредствено върху сакообразните вдлъбнатини.
Те действуват върху саковете.
към текста >>
И поради обстоятелството, че планетарните сфери действуват непосредствено върху
живот
инските сакове, а са ковете се отварят навътре и образуват органите,
живот
ното получава най-“адекватни“ и съвършени вътреш ни органи, именно защото всичко в тях е съобразено с планетарните сфери.
И поради обстоятелството, че планетарните сфери действуват непосредствено върху животинските сакове, а са ковете се отварят навътре и образуват органите, животното получава най-“адекватни“ и съвършени вътреш ни органи, именно защото всичко в тях е съобразено с планетарните сфери.
Но човекът както вече споменахме „подава“ частица от себе си извън животинския кръг и силите, които действуват върху неговите сако образни форми, имат своя произход там, извън животинския кръг.
към текста >>
Но човекът както вече споменахме „подава“ частица от себе си извън
живот
инския кръг и силите, които действуват върху неговите сако образни форми, имат своя произход там, извън
живот
инския кръг.
И поради обстоятелството, че планетарните сфери действуват непосредствено върху животинските сакове, а са ковете се отварят навътре и образуват органите, животното получава най-“адекватни“ и съвършени вътреш ни органи, именно защото всичко в тях е съобразено с планетарните сфери.
Но човекът както вече споменахме „подава“ частица от себе си извън животинския кръг и силите, които действуват върху неговите сако образни форми, имат своя произход там, извън животинския кръг.
към текста >>
Спрямо
живот
ното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма.
При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма.
към текста >>
В противен случай той би останал
живот
но и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на
живот
ното.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така.
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното.
В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг.
към текста >>
В известен смисъл
живот
ното непрекъснато се стреми към сферичната форма.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното.
В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма.
Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили.
към текста >>
Живот
инският гръбнак е само част от тази сфера.
При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма.
Животинският гръбнак е само част от тази сфера.
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество. Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния свят.
към текста >>
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над
живот
инския кръг.
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера.
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг.
Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество. Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния свят.
към текста >>
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и
живот
ното?
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното. А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
към текста >>
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в
живот
ното.
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното.
А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека?
към текста >>
И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при
живот
ното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното? Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното. А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека.
И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
А какво прави Луната по отношение на човека? Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм. Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия свят с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание. Разбирането на полиедричната същност в образи идва от Луната.
към текста >>
Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато
живот
ното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм.
А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека?
Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм.
Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия свят с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание. Разбирането на полиедричната същност в образи идва от Луната.
към текста >>
Извън
живот
инския кръг: съдържание (пълнеж) на сакове
Извън животинския кръг: съдържание (пълнеж) на сакове
към текста >>
Срещу
живот
инския кръг: сакове, торбовидни форми
Срещу животинския кръг: сакове, торбовидни форми
към текста >>
При
живот
ното
При животното
към текста >>
Живот
ински кръг: съдържание (пълнеж) на саковете
Животински кръг: съдържание (пълнеж) на саковете
към текста >>
9.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия
живот
, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга.
И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята. Ако мога така да се изразя, волята е най-загадъчният и тайнствен елемент от човека. Поискаме ли да обхванем моралния живот на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
към текста >>
Поискаме ли да обхванем моралния
живот
на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга. И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята. Ако мога така да се изразя, волята е най-загадъчният и тайнствен елемент от човека.
Поискаме ли да обхванем моралния живот на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
към текста >>
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на
живот
а, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън. Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен
живот
.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път. От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен
живот
?
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот?
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
Ако разгледаме и проучим душевния
живот
от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати.
Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати.
Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии. Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите. Антипатиите носят в себе си силата на отблъскване. Благо дарение на антипатиите ние отдалечаваме и дистанцираме света от самите нас, постигаме единство и независимост.
към текста >>
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен
живот
става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии.
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен живот става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии.
Обаче в някои абнормни състояния, т.е. когато е абнормна връзката ни с външния свят, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни. В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по време на сън. Нека да си припомним онова чувство на задушаване, което най-често смущава нашия сън. В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
към текста >>
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден
живот
, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло.
Ето как постепенно навлизаме в дълбоките тайни на душевните изживявания.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло.
Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване. Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния
живот
, което се осъществява най-вече по време на сън.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване.
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>
Една от дълбоките тайни на
живот
а е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото.
Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния
живот
, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили.
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло.
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили.
И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Обаче човекът трябва да знае, че
живот
ът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на
живот
а, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло. Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“.
Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Практически всичко онова, което ние отхвърляме в
живот
а с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата).
Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен
живот
в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека.
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой.
към текста >>
Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата
божествен
а дейност.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм.
Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност.
Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки. Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Тази
божествен
а дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност.
Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази
божествен
а дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака.
Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Слънцето като
божествен
извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки. Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура.
Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Божествен
ите сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе
божествен
ия свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
Божествен
ите въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки. Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии.
И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
Да, тогава човекът възприемаше Слънцето като
божествен
ия извор на самия
живот
.
Скъпи мои приятели, човек не може да създаде никакъв сфинкс, без да вложи в него част от това, което представляват симпатиите и антипатиите. И тогава човек усеща не просто светлина и мрак, а нещо, в чиято жива същност действуват симпатиите и антипатиите.
Да, тогава човекът възприемаше Слънцето като божествения извор на самия живот.
към текста >>
Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че
живот
ът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят. С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше. Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела.
Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън. Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
към текста >>
Тази е причината, поради която гърците не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на
живот
а.
Когато днес се пробуждаме, ние не усещаме нищо от проникването на светлината в нашите очи. За нас светлината е там вън, където са и нейните сенки.
Тази е причината, поради която гърците не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на живота.
Те чувствуваха Слънцето като нещо, което живее вътре в тях, те го чувствуваха като неудържимата сила на Ерос, като неудържимата сила на любовта.
към текста >>
Ерос, този Слънчев лъч, беше в основата на гръцкия душевен
живот
; ето защо: Слънцето като
божествен
ия извор на любовта.
Ерос, този Слънчев лъч, беше в основата на гръцкия душевен живот; ето защо: Слънцето като божествения извор на любовта.
към текста >>
Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на
живот
.
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина. Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос.
Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот.
Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм. Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето. Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
към текста >>
Днес трябва да сме наясно: древната инстинктивна мъдрост ще бъде отново съживена там горе, в областта на съзнателния човешки
живот
; и всичко, което беше потопено в несъзнаваното, в биологическите или дори в „инфра-биологическите“ процеси, ще блесне в светлината на познанието.
Днес трябва да сме наясно: древната инстинктивна мъдрост ще бъде отново съживена там горе, в областта на съзнателния човешки живот; и всичко, което беше потопено в несъзнаваното, в биологическите или дори в „инфра-биологическите“ процеси, ще блесне в светлината на познанието.
Ние отново трябва да открием Слънчевата тайна.
към текста >>
Юлиян Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към
живот
забравената инстинктивна мъдрост на миналото.
Да, тези две имена са като два могъщи символа на историческото развитие Константин и Юлиян Апостат.
Юлиян Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към живот забравената инстинктивна мъдрост на миналото.
Юлиян Апостат искаше да остави на човечеството всички онези древни паметници, които после материалистичното християнство на Константиновата епоха унищожи по толкова безмилостен начин. Унищожени бяха безброй паметници и произведения на изкуството, унищожено беше цялото книжовно богатство на древността. Унищожено беше всичко, което можеше да напомни на човека за древната Слънчева тайна.
към текста >>
После Слънцето стана отразяващия рефлектор на
живот
а, отразяващия рефлектор на любовта.
Впрочем физиците биха били потресени, ако можеха да отскочат до Слънцето, защото там те не биха открили никакво газово кълбо, а напротив една кухина, едно празно пространство! , и тогава те щяха да разберат какво е Слънцето; че то съвсем не е нажеженият газов облак там горе, че то съвсем не е лъчистото газово кълбо, което разпръсква светлина една пълна безмислица, а преди всичко един рефлектор, който не може да разпръсква светлина, един рефлектор, който може да отразява светлина. И тогава наистина ние ще видим духовната светлина на Сатурн, Юпитер, Марс, Меркурий, Венера, Луна (рис. 35). физически погледнато е така, сякаш Слънцето дава на всички тях част от своята светлина, докато в действителност всички те изпращат към Слънцето духовната си светлина, а Слънцето е само рефлекторът. Черпейки от своята инстинктивна мъдрост, древните перси виждаха в Слънцето земния източник на светлина, обаче не като „извор на светлина“, а като рефлектор.
После Слънцето стана отразяващия рефлектор на живота, отразяващия рефлектор на любовта.
към текста >>
10.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако проследим човешкия душевен
живот
от сутринта до вечерта, т.е.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е.
ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен
живот
различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Обаче в действителния душевен
живот
тези три проявления на душевния
живот
се сливат напълно.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно.
Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Чувства та също могат да се намесват в представния
живот
.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята. Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя.
Чувства та също могат да се намесват в представния живот.
Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Живот
ното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня. При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло.
Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или
живот
инските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня. При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло. Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния
живот
, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло.
Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред. В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред.
Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло.
Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
към текста >>
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен
живот
, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
Става дума за това, че строежът на човешката глава според нейната силова организация води началото си от предишния земен
живот
; и че останалата част от днешния човек, като изключим неговата глава, съдържа в себе си онези сили, които ще изградят главата му през следващия земен
живот
.
А сега, скъпи мои приятели, припомнете си нещо, което често съм споменавал пред Вас, макар и по друг повод.
Става дума за това, че строежът на човешката глава според нейната силова организация води началото си от предишния земен живот; и че останалата част от днешния човек, като изключим неговата глава, съдържа в себе си онези сили, които ще изградят главата му през следващия земен живот.
И все пак това, което човек изнася навън от заспиването до пробуждането е твърде инфантилно, и сякаш видяно в негатив.
към текста >>
И ако се обърнем към истинската морал на стойност на човека, ние ще установим как през следващия земен
живот
моралната предразположба се инкарнира в силите на човешката глава.
Фактически в това, което човек изнася вън от себе си в мига на заспиването, ние имаме бъдещите физически очертания на човешката глава. Тази подробност е изключително важна.
И ако се обърнем към истинската морал на стойност на човека, ние ще установим как през следващия земен живот моралната предразположба се инкарнира в силите на човешката глава.
А впоследствие тези сили на човешката глава се превръщат в нашите мисловни и интелектуални възможности. Всичко това е вече загатнато под формата на онези образи, които човек извлича вън от себе си в мига, на заспиването.
към текста >>
Някъде той казва следното: Човекът, както застава пред нас в будния
живот
, този човек ние изобщо не можем да разберем.
Аз често съм споменавал пред Вас известния физиолог Дюбоа Раймон, и особено неговите възгледи върху границите на природознанието.
Някъде той казва следното: Човекът, както застава пред нас в будния живот, този човек ние изобщо не можем да разберем.
Само че ние, скъпи мои приятели, би трябвало внимателно да се за мислим над тези думи. Вероятно Дюбоа Раймон другаде е казал, че спящият човек все пак може да бъде разбран. В спящия човек са налице същите външни закономерности на физическия свят, само че в по-сложен вид. Така че в природонаучен смисъл може да се обхване само спящият човек, не и будният.
към текста >>
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия
живот
и планетарните сфери.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос.
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери.
Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима.
към текста >>
И ако човек се изпълни с
живот
о и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната
божествен
а воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
11.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен
живот
, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос.
Човешката глава например е така устроена, че първоначално тя е като едно отражение от предишния земен живот, макар и в нея да е „отпечатан“ целият Космос.
Днешната наука подхожда към познавателния процес съвсем неправилно. Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно.
към текста >>
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от
живот
а между смъртта и новото раждане.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят.
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
По време на будния
живот
, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята.
Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя. Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия
живот
между смъртта и новото раждане.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя. Обаче по време на съня това не е така.
Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане.
Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този
живот
в духовния Космос.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос.
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос.
Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис.
към текста >>
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен
живот
.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот.
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния
живот
, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот.
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на
живот
а между смъртта и новото раждане.
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на живота между смъртта и новото раждане.
Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг, изток или запад. Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по време на съня. Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния живот на нашата Земя.
към текста >>
Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния
живот
на нашата Земя.
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на живота между смъртта и новото раждане. Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг, изток или запад. Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по време на съня.
Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния живот на нашата Земя.
към текста >>
ако наблюдават как човек изскача от този океан, тогава те ще установят, че етерното тяло на спящия човек носи в себе си целия планетарен
живот
на нашата Земя.
Обикновено от съзнанието на хората се изплъзва фактът, че когато се потопяват в своите етерни тела, те потъват в един океан от образи. Но ако те положат усилия и внимателно наблюдават океана от образи в мига на пробуждането, т.е.
ако наблюдават как човек изскача от този океан, тогава те ще установят, че етерното тяло на спящия човек носи в себе си целия планетарен живот на нашата Земя.
Човекът всъщност е поставен в пределите на онова етерно тяло, което още от раждането го обгръща нощем по време на съня.
към текста >>
Впрочем в това душевно сияние са вложени онези упадъчни, разлагащи и разрушаващи сили, които човек извлича от своята омраза, от своята ненавист и злоба, за да ги пренесе в хода на
живот
а чрез астралното тяло и Азът в своето етерно тяло.
Тази светлинна метаморфоза на спящия човек идва като един забележителен факт. Практически, за разлика от физическите лъчи на Слънцето, след като Земята се потопи в нощния мрак, тази светлина, това сияние представлява душевните озаряващи сили на самото човечество.
Впрочем в това душевно сияние са вложени онези упадъчни, разлагащи и разрушаващи сили, които човек извлича от своята омраза, от своята ненавист и злоба, за да ги пренесе в хода на живота чрез астралното тяло и Азът в своето етерно тяло.
към текста >>
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен
живот
.
Ако един наблюдател разполагаше с необходимите възприемателни органи и се намираше навън в Космоса, наблюдавайки Земята, той би казал: Денем огряната от Слънцето Земя отразява Слънчевата светлина; обаче нощем, след като нощта завземе част от Земята,тогава тази Земя започва да фосфоресцира, да свети. И това, което подобен изследовател би установил от Космоса, ще са именно човешките етерни тела. За да напредва в своята космическа еволюция, Земята се нуждае от тях. Ако по Земята нямаше никакви спящи хора, нейните растежни сили щяха да се изчерпят веднага. Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да живее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета.
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
към текста >>
В спящата деятелност на етерното тяло действува съзнанието на „Духът-
Живот
“.
Сега можем да допълним: С етерното си тяло спящият човек действува формиращо и върху Земната планета именно благодарение на онези сили, които той е натрупал в себе си между смъртта и новото раждане. Тези не ща обаче са достъпни само на едно много повиеше съзнание.
В спящата деятелност на етерното тяло действува съзнанието на „Духът-Живот“.
И човекът ще овладее това съзнание едва през следващата метаморфоза на нашата планета, а именно Бъдещата Венера.
към текста >>
Представете си например, че човекът е лишен от
живот
а между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с
живот
ните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“.
към текста >>
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен
живот
, нито пък от
живот
а между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката.
Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“. Тук „Духът-Себе“ действува като една висша степен на съзна ние.
към текста >>
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-
Живот
“ и „Духът-Себе“.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“.
Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>
Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия
живот
през далечното бъдеще.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка.
Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>
Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-
Живот
“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло.
Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-Живот“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло.
А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание. И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата.
към текста >>
И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-
Живот
“?
Само ако човекът би могъл да проникне в съзнанието на „Духът-Живот“, само тогава той би могъл да разбере какво става в неговото астрално тяло. А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание.
И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“?
Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата. Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот. Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия
живот
.
А тези процеси постоянно се извършват в астралното тяло, макар и да се изплъзват от днешното човешко съзнание. И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата.
Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот.
Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен
живот
.
А как стоят нещата с Азът? Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса.
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
към текста >>
И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си
живот
в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена.
И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>
Ние отново трябва да стигнем до онзи
живот
, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи
живот
, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами.
Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен
живот
, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение. Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост. В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора. Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква.
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за
живот
а в свръхсетивния свят.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>
И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния
живот
на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ.
И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ.
към текста >>
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя
живот
!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост.
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
На Духът-
Живот
: Ваятел на света
На Духът-Живот: Ваятел на света
към текста >>
12.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния
живот
на първите четири християнски века.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века.
Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите. Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда.
към текста >>
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на
божествен
ия Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
Виждането на Гьоте за природните царства с подвижни понятия, изходна точка на имагинативен поглед, чрез опозицията на Линей. Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез интуицията. Външното и вътрешно изразяване на различните съставни части на човека /физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз/ в човешката форма.
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
към текста >>
Значението на механичния
живот
за световната еволюция.
Светогледът на Осуалд Шпенглер в първия и най-вече във втория том на неговия труд "Упадъка на западния свят". Материалистичната мистика на Спинглер и нейния безпорядък с лице към машината.
Значението на механичния живот за световната еволюция.
Необходимостта от пробуждане в имагинативното мислене.
към текста >>
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния
живот
.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове.
От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот.
Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>
Дисциплината на мисловния
живот
.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек.
Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>
Живот
ът между смъртта и едно ново раждане от гледна точка на инспирацията.
Животът между смъртта и едно ново раждане от гледна точка на инспирацията.
Процесът на завръщането. Слизането към новото раждане. Историята е една история на душата. Особености на общуването с мъртвите. Тяхната връзка с езика.
към текста >>
13.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на
божествен
ото вече под никаква форма.
В действителност, само Антропософията позволява да се разбере тази "Мистерия на Троицата". Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух? Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени реалности за света и за човека?
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма.
Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
към текста >>
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и
живот
ните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur.
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с
живот
, с това, което сме изпитали в смъртта.
Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух.
И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново
живот
на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
О
живот
ворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме
божествен
остта, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест.
За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
към текста >>
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен
живот
Христос, който може да го води, който, накрая на земния
живот
може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен
живот
.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Ние се чувстваме отново живи в този земен
живот
, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този
живот
, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този
живот
със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
14.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вече отбелязах, че духовният
живот
на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Вече отбелязах, че духовният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Аз също опитах, вие знаете това, през тези последни години да нарисувам в няколко черти портрета на Жюлиен л'Апоста.
към текста >>
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен
живот
" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи.
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин.
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи.
Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха. Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
към текста >>
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския
живот
, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния
живот
на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
към текста >>
Че целият душевен
живот
така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план.
Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес.
към текста >>
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на
живот
ните и ги приложиха после към
живот
ните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
към текста >>
Живот
ът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
към текста >>
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен
живот
със силите, които им дава духовния свят.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия
живот
.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на
живот
а пълна от мъртви,която живее под формата на сенки.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки.
Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/. След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/. До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този
живот
на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки. Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/.
След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в
живот
а, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ
живот
.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
Стана така: от
живот
о излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност.
Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално. Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния
живот
на духа.
Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
15.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в
живот
а на растенията.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
Когато растението вече няма
живот
и става въглен продължава да съществува: той е в растението.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/. Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре.
Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението.
Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното. Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Ако сега се издигнем от света на растенията към света на
живот
ните, не е достатъчно вече да се обърнем към етерното.
Ако сега се издигнем от света на растенията към света на животните, не е достатъчно вече да се обърнем към етерното.
Нужно ни е да направим една стъпка повече. Виждате ли, за растението, можем да кажем, че то "в своята същност" е етерно.
към текста >>
Ако се издигнем до
живот
ното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим
живот
инската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Ако се издигнем до животното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим животинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
към текста >>
Така че, можем да кажем:
живот
ното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
Ако се издигнем до животното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим животинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
към текста >>
Следователно, нужно ни е да кажем, че в
живот
ното астралното е в своята същност.
Когато физическото е унищожено от растението, етерното може да развива своето действие. Но когато етерното е, на свое място, грубо казано, само пълнеж, със структура на зърно, тогава това, което сега вече не е в обикновеното пространство, астралното, тогава може да бъде в своята същност.
Следователно, нужно ни е да кажем, че в животното астралното е в своята същност.
към текста >>
Живот
ното: унищожава физическото
Животното: унищожава физическото
към текста >>
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен
живот
в растителния свят.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят.
В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно.
към текста >>
За растението, трябва да си кажем това: в
живот
ното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението.
За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/.
към текста >>
Живот
ното се премества свободно.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността.
Животното се премества свободно.
В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява.
към текста >>
Това е астралното в
живот
но то.
То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо.
Това е астралното в животно то.
Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява. За растение то, трябва винаги да се търси в това, което е отвън основанието, поради което формата става друга. Трябва идеята ви да бъде подвижна.
към текста >>
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за
живот
ното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Това се нарича испирация в образуването на понятия. Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем
живот
ното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си. Това се нарича испирация в образуването на понятия.
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>
Е даже да останем неподвижни в продължение на целия си
живот
, ще можем, при това, да направим нашите понятия достатъчно подвижни, за да обхванат най-различните растителни форми; но не бихме никога формирали идеята, понятието на
живот
ното, ако не можем, самите трябва да можем да сновем насам и на там, ако искаме да образуваме понятие за
живот
ното. Защо?
Ако искам да се изразя по друг начин, бих казал това: ние можем да останем неподвижни, когато искаме да разберем точно растението, можем също да се наблюдаваме мислено като едно неподвижно същество.
Е даже да останем неподвижни в продължение на целия си живот, ще можем, при това, да направим нашите понятия достатъчно подвижни, за да обхванат най-различните растителни форми; но не бихме никога формирали идеята, понятието на животното, ако не можем, самите трябва да можем да сновем насам и на там, ако искаме да образуваме понятие за животното. Защо?
към текста >>
Трябва вие самите да въведете
живот
в понятието.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате.
Трябва вие самите да въведете живот в понятието.
Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот. Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Ако искате да си представите понятието за
живот
ното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния
живот
, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния
живот
.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията.
Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Вие не можете да си представите едно
живот
но в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния
живот
.
Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Но за
живот
ните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации.
Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо.
Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма. Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
Живот
ното е подвижното понятие,
живот
о понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации. Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо. Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
В случая с
живот
ното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически.
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически.
Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма. Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват! Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно
живот
инска форма.
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически.
Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма.
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват! Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви
живот
ински форми се появяват!
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически. Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма.
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват!
Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
Живот
инските форми са изцяло инспирирани форми.
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически. Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма. Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват!
Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
При
живот
ното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията.
Ние не можем да възприемем човешкия Аз, преди да имаме интуиция. Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията.
При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията.
Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло. Ние абсолютно не виждаме физическото тяло. То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло. При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза.
към текста >>
Ние грешим, като казваме, че при
живот
ното, вижда ме неговото физическо тяло.
Ние не можем да възприемем човешкия Аз, преди да имаме интуиция. Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията. При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията.
Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло.
Ние абсолютно не виждаме физическото тяло. То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло. При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното.
към текста >>
При
живот
ното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното.
Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията. При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията. Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло. Ние абсолютно не виждаме физическото тяло. То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло.
При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното.
А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното. Това, което виждаме в човека, е формиран външно, формиран по физически начин Азът. Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности. Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз.
към текста >>
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения
живот
, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли;
живот
ни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Обаче, ние схващаме човешкото същество само ако гледаме нещата от още по-близо. Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно.
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз. Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза. Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи.
към текста >>
Живот
ното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз.
Обаче, ние схващаме човешкото същество само ако гледаме нещата от още по-близо. Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно. Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз.
Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза. Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи.
към текста >>
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно,
живот
ът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли.
Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>
Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен
живот
е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре.
Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави. За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек. За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането.
Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре.
Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция. Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции. Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека. Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>
Всъщност, чувственият
живот
е винаги придружен от вътрешна секреция.
Парацелзий напълно го прави. За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек. За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането. Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре.
Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция.
Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции. Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека. Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>
Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният
живот
на човека.
За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането. Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре. Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция. Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции.
Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека.
Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>
Следователно, тази вътрешна опитност на етерното тяло е
живот
ът на чувството.
Когато Парацелзий говори за изпотяването на човека, не каза: това е само повърхността напротив, той каза това: не, това прониква цялостта на човешкото същество -, това е неговото етерно тяло, това, което човек вижда, ако се абстрахира от физическото.
Следователно, тази вътрешна опитност на етерното тяло е животът на чувството.
към текста >>
Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения
живот
, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля.
Що се отнася до вътрешната опитност на физическото тяло, тя е възприемаема също не без усилие. Все пак, ние възприемаме този физически елемент на телесността, когато, например, вземем в ръце едно дете: то е тежко,както и камъкът е тежък. Това, което възприемаме там, е една опитност на физически план, то е част от физическия свят. Ако някой ни удари плесница, освен моралната опитност, тук има и физически елемент, удар; но от физическа гледна точка, това, в действителност, е само един гъвкав удар, както когато билярдната топка идва да удари друга. Тук ни е нужно да определяме абсолютно ясно, впрочем, физическото.
Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения живот, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля.
Човешката воля ето кое поставя човека, под една съвсем проста форма в унисон с космоса.
към текста >>
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на
живот
ните.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните.
Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Разнообразността на
живот
инските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните.
Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията.
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от
живот
ните.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията.
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните.
Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на
живот
ни.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат.
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под
живот
инските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки. През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
Значи, когато говорим за
живот
ински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в
живот
ински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също
живот
ински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
16.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в
живот
о на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали
живот
а на своята душа до едно духовно виждане.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на
Божествен
ия Агнец, за самия Христос.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
към текста >>
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в
живот
а на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез
живот
а на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен
живот
до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на
божествен
ото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег.
Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
Ако допусна всезнанието на
Божествен
ото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив.
Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен
живот
в недрата на духовния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за
божествен
ото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали един човек ще бъде осъден или спасен. Малко по малко се изкова тази формула: Бог предопредели една част от хората за блаженство, а друга част за осъждане.
Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за грях. Готшалк учеше, следователно, от гледна точка на външното разбиране, на едно противоречие.
към текста >>
Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че
божествен
остта е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на
божествен
остта.
До Готшалк после се наредиха точно правоверните, затова доктрината на Готшалк остана доктрина на католическата правоверност. Дал вече своята позиция по отношение на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение.
Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че божествеността е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на божествеността.
Тъй като Бог не може да бъде друго, освен Доброто, трябва, по необходимост, злото да е едно нищо; но нищото не може да бъде нещо, за което хората да могат накрая да се обединят. Тъй че, Скотус Ериген се обяви против Готшалк.
към текста >>
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския
живот
на Европа, най-тежките борби.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират. Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с
живот
.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер. Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия. Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията.
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
към текста >>
И към това, което е
живот
но и дарено с чувствителност.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер. Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия. Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията. Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност.
Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа. Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
към текста >>
И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в
живот
а в недрата на проявлението на красотата.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата.
Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен
живот
.
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>
Не и дава един истински, силен
живот
; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия.
Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един
живот
в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
към текста >>
17.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от
божествен
о-духовната природа.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
към текста >>
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази
божествен
о-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
към текста >>
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази
божествен
о-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото.
Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз.
към текста >>
И после, когато този
божествен
принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение.
към текста >>
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че
божествен
ият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на
божествен
остта, на
божествен
остта на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение. В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца.
към текста >>
Наричаха ги Отци, защото бяха представители на
божествен
ия принцип на Отца между другите хора.
Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите.
Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора.
За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение. В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца. Самият човек ставаше това място на божествения принцип на Отца.
към текста >>
В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за
божествен
ия принцип на Отца.
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение.
В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца.
Самият човек ставаше това място на божествения принцип на Отца.
към текста >>
Самият човек ставаше това място на
божествен
ия принцип на Отца.
Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение. В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца.
Самият човек ставаше това място на божествения принцип на Отца.
към текста >>
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на
божествен
ия принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон. Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
към текста >>
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога
божествен
ият принцип на Отца се беше излял в посветените.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените.
Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост.
към текста >>
Този
божествен
принцип на Отца, се беше излял в посветените.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените.
Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените.
От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост.
към текста >>
Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата
божествен
ост.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените. Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза.
Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост.
към текста >>
Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже;
живот
ното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа.
Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни.
Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа.
През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло. Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз.
към текста >>
Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше
божествен
ия принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз.
Припомнете си, обаче, как описах човешкото същество тези последни дни. Казах ви: растенията унищожа ват в себе си физическата природа, променят я би могло да се каже; животното променя физическата и етерната природа, а човекът променя физическата, етерната и астралната природа. През епохата от еволюцията на човечеството, предшестваща Мистерията на Голгота, той не ги променяше напълно; но тогава в степента, в която неговият Аз влезе действително в неговата същност, той ги промени изцяло.
Но посветеният от древните Мистерии тотално се освобождаваше от физическото тяло, от астралното, в степента, в която оставяше божествения принцип на Отца да се излива в него и, в тази епоха вече, ставаше Аз.
към текста >>
Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло
живот
инското царство и накрая, човека, собствено казано.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже.
Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до
божествен
о-духовното съществувание.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Но сега те долавяха не само този
божествен
принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
към текста >>
Но той изпрати на хората
божествен
ата същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян.
Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение.
Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян.
Той им изпрати Светия Дух.
към текста >>
Тогава те търсеха
божествен
ото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят.
Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на
живот
о даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за
живот
чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
към текста >>
В недрата на еволюиращото човечество,
божествен
ият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго
божествен
о известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
към текста >>
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин
божествен
ото известяване.
В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
към текста >>
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен
божествен
ия принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото време, Троицата, защото Христос, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата.
към текста >>
18.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че
живот
ът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание. Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива. И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли.
Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
към текста >>
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му
живот
под формата на образи от спомени.
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
към текста >>
В обикновения
живот
, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
Това е земният
живот
.
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата.
Това е земният живот.
После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
към текста >>
После идва отново един земен
живот
.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново.
После идва отново един земен живот.
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта.
към текста >>
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния
живот
чрез нашето същество, а само чрез главата.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот.
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени.
към текста >>
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния
живот
.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът. Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота. Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде
божествен
и духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност. Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек.
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг.
към текста >>
Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на
божествен
о-духовната реалност, която се разстилаше.
Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил.
Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше.
Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света. Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
към текста >>
Той беше в самия него и от този факт
божествен
о духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света.
Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
към текста >>
Те бяха по-далеч от него в своя земен
живот
.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя. Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека. Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно.
Те бяха по-далеч от него в своя земен живот.
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот. Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него. Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит. Мистерията на Голгота е твърде близка до човека.
към текста >>
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му
живот
.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя. Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека. Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот.
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот.
Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него. Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит. Мистерията на Голгота е твърде близка до човека. Той е свързан с нея твърде силно.
към текста >>
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния
живот
.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция.
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот.
Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в
живот
а на самата мисъл.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
към текста >>
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на
живот
/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция.
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в
живот
а с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос.
После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин.
Перспективата спира, действителността е тук. Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули. Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност. С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
към текста >>
Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния
живот
, сме построили картонени кули.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос. После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин. Перспективата спира, действителността е тук.
Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули.
Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност. С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
към текста >>
За духовния
живот
, картонените кули са нещо, под духа.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди.
За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа.
Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически. Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
19.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен
живот
е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
към текста >>
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на
живот
а на душата си, което го прави свободен.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен
живот
.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от
божествен
остта нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество.
Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>
Човешкият
живот
става много скъп, по причина на машината.
Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили. От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата. С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид.
Човешкият живот става много скъп, по причина на машината.
Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл. Ма шината работи и заставя човека да свързва труда си с нейната работа. Цялата култура се намира стигнала до една степен на активност, от която земята потреперва.
към текста >>
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и
живот
ински свят, но това опира само до
живот
а и после се замъглява.
Това, което се разгръща тогава в пространството на един век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила.
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява.
Но тази техника ще остави следи от своите дни, когато всичко ще бъде изгубено и погълнато. Тази фалшива страст промени образа, който дава повърхността на земята./…../
към текста >>
Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха не
живот
о под своя зависимост.
Никога микрокосмосът не е имал, по отношение на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство.
Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост.
Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само.
към текста >>
Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-
живот
о по свой начин, лишен от мистичност.
Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината.
Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност.
към текста >>
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на
живот
а на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично. Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния
живот
.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината. Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично.
Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението,
живот
ното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане. Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до
живот
ното, когато започва с растителното.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното.
Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Защото
живот
ното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното.
Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд
живот
ното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е
живот
но, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на
живот
ното, толкова, колкото може.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може.
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на
живот
ното, той има също способности за сетивното възприятие става при
живот
ното вече един вид съдене.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може.
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на
живот
инския
живот
на възприемане.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Тук сега става въпрос за
живот
в един свят от светлина, затворен от всякъде.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят.
Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде.
Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Той намира, че светът "се пробужда" в
живот
инското царство, че
живот
ното развива в самия него един вид микрокосмос.
Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас.
Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос.
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност.
към текста >>
Той не отива по-далеч от
живот
ното; той излага само връзката между растението и
живот
ното, той намира растението спя що,
живот
ното в състояние на будност.
Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас. Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос.
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност.
към текста >>
Живот
ното и следователно, за Шпенглер, човекът също носи съня в себе си.
Но всичко, което се получава, всъщност, под вниманието на това, което спи.
Животното и следователно, за Шпенглер, човекът също носи съня в себе си.
Той, впрочем, го носи. Но всичко значимо в света произлиза от спящото, защото сънят носи в себе си движението. Състоянието на будност носи в себе си само напреженията, напреженията които затрудняват отвътре всички видове дисонанси: но има най-вече само напрежения, които идват, така да се каже, да се свържат с космоса като нещо външно. Има в основата една независима същност тази, която е в сън.
към текста >>
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е
живот
инската природа.
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа.
Но бульонът може да съществува също и без тези очи. Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога?
към текста >>
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем,
живот
но, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той живее във времето; той се помества в "кога?
Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога? " И "защо?
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем, животно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той живее във времето; той се помества в "кога?
" и в "защо? ".
към текста >>
Живот
ното, и от този факт, също и човекът, което поставя въпроса "къде?
Това, което е преди "защо? " на това, което е след. Това е причинността. И в кръга, в който човек живее така в историята, той изявява всъщност, растителното, в историята.
Животното, и от този факт, също и човекът, което поставя въпроса "къде?
" и "как? ", това са именно очите на бульона; те идват да се присъединят. Това наистина е твърде интересно за вътрешните напрежения; но те, всъщност, нямат работа с това, което действително става в света. Така че може да се каже: чрез цялостнотта на космическите връзки са имплантирани в света "кога? " и "защо?
към текста >>
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от
живот
ното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня. Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня!
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Значи, човешкото същество, както и
живот
ните. Добре.
"По време на сън, всички същества стават растения", смята той.
Значи, човешкото същество, както и животните. Добре.
към текста >>
"Напрежението със заобикалящия свят е премахнато, ритъмът на
живот
а продължава".
"Напрежението със заобикалящия свят е премахнато, ритъмът на живота продължава".
към текста >>
Разбира се, много лесно може да се опише историята като един растителен
живот
, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми.
Разбира се, много лесно може да се опише историята като един растителен живот, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми.
към текста >>
И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия
живот
: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво!
И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината. Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за
живот
а е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
Но
живот
ното познава само
живот
а, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята. И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
Този, който може да наблюдава
живот
а, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на
живот
а.
Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност.
Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота.
И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на
живот
а, а не решаващ аспект.
Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект.
В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен
живот
на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя.
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно
живот
но, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Живот
ът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо.
Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
към текста >>
Историята се занимава с
живот
а и с нищо друго, освен
живот
а, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове.
Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния
живот
, на по-пълния
живот
,на по-сигурния в самия себе си
живот
, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е
живот
а, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
20.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на
живот
а.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта.
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота. Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над
живот
а, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху
живот
а; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в
живот
а.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта. Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Живот
ът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за
живот
а.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта. Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота. Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Той се обръща към нещо различно от тези безплодни мисли; той се обръща към това, което кипи в инстинктивния
живот
и вижда настоящата цивилизация от гледна точка, която се открива за него от този начин.
И това е точно така, че трябва да се каже: във времето от световната история в което един мислител овладява своеобразната форма на мислите на актуалното време, с определена универсалност, в това същото време този мислител изпитва, всъщност, мислите като стерилни, като безплодни.
Той се обръща към нещо различно от тези безплодни мисли; той се обръща към това, което кипи в инстинктивния живот и вижда настоящата цивилизация от гледна точка, която се открива за него от този начин.
към текста >>
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на
живот
а на машината.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината.
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода. Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>
Но той не вижда, че в недрата на този
живот
на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината.
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>
Мислите на хората изгубиха своето
божествен
о съдържание, субстанционално.
После дойде модерната епоха.
Мислите на хората изгубиха своето божествено съдържание, субстанционално.
Мислите на хората станаха чисто абстрактни образи, образи на мисълта. Но самите те не са настоятел ни и принудителни. Само живеейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
към текста >>
Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за
живот
а на своята душа и своя дух.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това. Самите хора вътрешно нямаха съдържание.
Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух.
Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
Обаче, с напредването на ХІV век и толкова повече, през ХХ век, стана все по-малко и по-малко възможно тези елементарни същества, присъстващи във всички природни явления, да бъдат, така да се каже, паразити в целия социален човешки
живот
.
В тази епоха на Габриел, това беше възможно, на основанието, че, в действителност, навсякъде по Земята присъствуваха елементарни същества, които бяха там още от Средновековието.
Обаче, с напредването на ХІV век и толкова повече, през ХХ век, стана все по-малко и по-малко възможно тези елементарни същества, присъстващи във всички природни явления, да бъдат, така да се каже, паразити в целия социален човешки живот.
Имаше много неща, действащи в несъзнателното, противоположни на техните импулси, най-вече в най-модерната епоха.
към текста >>
Много елементи бяха всъщност, въведени в човешката еволюция без намесата на хората, даже добри идеи, които се отнасяха до общия
живот
на хората.
Много елементи бяха всъщност, въведени в човешката еволюция без намесата на хората, даже добри идеи, които се отнасяха до общия живот на хората.
към текста >>
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния
живот
.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно. Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше.
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
към текста >>
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от
живот
а, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото време само в самия него, той не се занимаваше през цялото време само със самия него.
А сега, сега хората имат, разбира се, мисли, но не знаят какво да правят с тях. И най-важният представител на този вид хора, които не знаят какво да правят със своите мисли, е Освалд Шпенглер.
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от живота, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото време само в самия него, той не се занимаваше през цялото време само със самия него.
към текста >>
Мисълта абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в
живот
а.
И сега е дошло времето бих искал да нарека дошлото "шпенглеризъм", защото това е нещо важно времето в което, така да се каже, дрехите са ушити, но ето че сега липсват действително всички същества, за които са приготвени тези прекрасни дрехи и така, нали, дамата не е там! Музата не идва, дрехите са там! И така, обявява се, че не може да се направи нищо от целия този гардероб от модерни мисли.
Мисълта абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в живота.
към текста >>
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно духовното, да приеме на сериозно духовния
живот
.
Ето къде са нещата. И този, който се намира на терена на Антропософията, би трябвало да отдаде внимание на един дух като Освалд Шпенглер.
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно духовното, да приеме на сериозно духовния живот.
към текста >>
В Антропософията важното не е наистина да се допущат такива и такива догми, а този духовен
живот
, този съдържателен духовен
живот
да бъде действително приет на сериозно, приет изцяло на сериозно и това да упражнява ефект на пробуждане върху човека.
В Антропософията важното не е наистина да се допущат такива и такива догми, а този духовен живот, този съдържателен духовен живот да бъде действително приет на сериозно, приет изцяло на сериозно и това да упражнява ефект на пробуждане върху човека.
към текста >>
Това, което е там, в човека под растителна форма, той го произвежда, всъщност, по жив начин: сънят, това е
живот
о.
Това е много интересно, виждате ли, Освалд Шпенглер каза така: в мисълта, човешкото същество е будно това той не може да го отрече -, но това, което е действително резултатно, идва от съня и това продължа ва в растенията и в растителното у човека.
Това, което е там, в човека под растителна форма, той го произвежда, всъщност, по жив начин: сънят, това е живото.
Будността произвежда мислите; но в състоянието на будност има само вътрешни напрежения.
към текста >>
Защото иска да подбуди пробуждането, а не съня и тъй като той иска да приеме пробуждането съвсем на сериозно, да се разпространи действително будността във всички неща, будността в изкуството, будността в социалния
живот
, най-вече, будността в
живот
а на познанието, будността в цялата житейска практика, във всичко в целия човешки
живот
, най-общо.
Необходимо е трябва да се набляга на това непрекъснато човек да обикне малко по малко будността, истинската будност в недрата на душата. Всъщност, защо този Дорнах е намерен за така антипатичен?
Защото иска да подбуди пробуждането, а не съня и тъй като той иска да приеме пробуждането съвсем на сериозно, да се разпространи действително будността във всички неща, будността в изкуството, будността в социалния живот, най-вече, будността в живота на познанието, будността в цялата житейска практика, във всичко в целия човешки живот, най-общо.
към текста >>
Това може да стане, защото Антропософията може да ни направи бдителни, и че тя изобщо не е създадена, за да се обръщаме и преобръщаме в леглата си и да говорим на сън; напротив, когато Антропософията се схваща в нейната същност, тогава се придобива бдителност, бдителност във всички области, в областта на изкуството, в областта на науката, в цялостната област на практичния
живот
.
Следователно, абсолютно необходимо е да осъзнаем, в недрата на Антропософското Общество това да бъде истински възприето като един вид много интимна програма: ние искаме да се пробудим! Ще видим тогава хората, много хора, да се държат по друг начин, даже между антропософите, ако биха искали да бъдат съвсем, пробудени, пробудени и бдителни.
Това може да стане, защото Антропософията може да ни направи бдителни, и че тя изобщо не е създадена, за да се обръщаме и преобръщаме в леглата си и да говорим на сън; напротив, когато Антропософията се схваща в нейната същност, тогава се придобива бдителност, бдителност във всички области, в областта на изкуството, в областта на науката, в цялостната област на практичния живот.
към текста >>
21.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия
живот
, експериментирайки.
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието. Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът.
Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки.
Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да дойдат към нас. Обектите трябва да са пред нас, така че ние да можем да ги обгърнем с мислите си, към които можем да приложим нашите мисли. Ние сме субектът; това, което идва към нас, са обектите. При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация.
към текста >>
Живот
ът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Човек може, както се знае, да формира по-особено този
живот
на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от
живот
ът на мислите.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки
живот
.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание.
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот.
В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме.
към текста >>
Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия
живот
.
Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата.
Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот.
И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
към текста >>
И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез
живот
а.
Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот.
И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота.
Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро. В това ние сме напълно свободни.
към текста >>
И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен
живот
с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя.
И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро.
В това ние сме напълно свободни. Тази медитативна практика е едно действие, което е в основата си свободно.
към текста >>
То е толкова фино, че ни пропива от всички страни, без ние да знаем каквото и да е за него, в нашия обикновен
живот
.
Ако си представите, че човек в една малка част е твърдо тяло, в голяма част е вода, въздух и топлина, които тук вибрират, не бихте намерили вече за така невероятно,че има в нас нещо още по-фино. И сега ще нарека този по-фин факт, елемент, етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха.
То е толкова фино, че ни пропива от всички страни, без ние да знаем каквото и да е за него, в нашия обикновен живот.
То е това етерно тяло, което се намира във вътрешно движение в състояние на будност, което е в постоянно движение в цялото човешко тяло, с изключение на главата. В главата, етерното тяло е вътрешно в покой.
към текста >>
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия
живот
в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели
живот
а си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ
живот
.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на
живот
а на нашата собствена душа.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа.
Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>
Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен
живот
е нещо, изтъкано от представи.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено.
Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения
живот
.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи. Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение. Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения
живот
.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение.
Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот.
Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това.
към текста >>
Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в
живот
а.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот.
Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота.
Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло.
към текста >>
Симпатия и антипатия приемат в нашия
живот
една фиксирана форма.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме.
Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма.
Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло. В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното. Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност.
към текста >>
Когато иска отново да приеме своя обикновен
живот
, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено.
Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло. В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното. Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност.
Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено.
Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност. Тази дистанция, по отношение на своята собствена телесност, е един от феномените, който показва, че човек действително е направил малък прогрес. Впрочем, посветеният прави малко по малко свои симпатии и антипатии към широките перспективи.
към текста >>
В обикновения
живот
, ние има ме опитност със самите себе си.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си.
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него.
към текста >>
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен
живот
, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил. Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата.
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в
живот
а на космоса.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
към текста >>
Той може да се потопи в
живот
а на
живот
ните, следвайки формата им и най-вече в
живот
а на друго едно същество.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия
живот
на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния
живот
.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот.
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
към текста >>
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху
живот
а, ако не е действително в практичния
живот
.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот.
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот.
Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
към текста >>
Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния
живот
.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията.
Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот.
Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание. Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Така както в активния
живот
човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Това понякога не е така лесно в обикновения
живот
.
Това понякога не е така лесно в обикновения живот.
Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях. Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново.
към текста >>
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия
живот
да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях. Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново.
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
към текста >>
Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия
живот
до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем.
Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне.
Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>
Това е предварително съществуващият
живот
на нашето същество от душа и от дух.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството. И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът. Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят.
Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух.
Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>
В обикновения
живот
, ние сме свикнали да мислим с хода на света.
Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия.
В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света.
Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите. За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата. И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за
живот
а на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба.
Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането. Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това.
към текста >>
В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен
живот
, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба. Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока.
В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен
живот
или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба. Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>
Когато човек проникне в
живот
а на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай.
Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало
живот
ът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда.
Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света. Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това.
към текста >>
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя
живот
, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието.
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този
живот
.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение.
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
22.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен
живот
.
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен живот.
Ще ви опиша днес нещата не толкова от имагинативна гледна точка, колкото от гледната точка, която се представя повече на инспирацията. И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния живот.
към текста >>
И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния
живот
.
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен живот. Ще ви опиша днес нещата не толкова от имагинативна гледна точка, колкото от гледната точка, която се представя повече на инспирацията.
И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния живот.
към текста >>
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в
живот
а на нашата душа, отвътре.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят. Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Обаче, когато сме в
живот
между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите. И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън.
Докато тук, на земята казваме: белите дробове в нас, сърцето в нас.
Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в живота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън.
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не. Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен
живот
.
Ние виждаме малко по малко да се издига действително един гигантски космичен свят, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето. Но всъщност, ние искаме да кажем, че долу е това, което подготвя човешката глава за следващата инкарнация; отгоре, казваме ние после, е отдолу. Всичко е обратно.
Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен живот.
към текста >>
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен
живот
, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот. Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен
живот
.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот.
Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния
живот
,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това.
Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето. Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
към текста >>
Живот
ът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това. Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето.
Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния
живот
.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно.
Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот.
Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това. Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души. На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията. Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>
На За пад, не се говореше много за последователните
живот
и, за реинкарнацията.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно. Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот. Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това. Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души.
На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията.
Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>
Само църквите винаги изключваха, винаги осъждаха именно всяка идея за последователни земни
живот
и.
Само църквите винаги изключваха, винаги осъждаха именно всяка идея за последователни земни животи.
И вие трябва да си представите, в действителност, че много хора в Европа знаеха до ХІІ, ХІІІ век, че човешкото същество минава през последователни земни животи.
към текста >>
И вие трябва да си представите, в действителност, че много хора в Европа знаеха до ХІІ, ХІІІ век, че човешкото същество минава през последователни земни
живот
и.
Само църквите винаги изключваха, винаги осъждаха именно всяка идея за последователни земни животи.
И вие трябва да си представите, в действителност, че много хора в Европа знаеха до ХІІ, ХІІІ век, че човешкото същество минава през последователни земни животи.
към текста >>
В тези древни времена, то трябваше да каже:
живот
ът на ангелите е в моята глава.
Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно.
В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
И по-късно, трябваше да каже:
живот
ът на елементарните същества е в моята глава.
Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава.
Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния
живот
, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния живот, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това.
Но тогава, човек няма да може вече да говори свободно, ако днес го отрича, напротив, тогава Ариман, ариманическите сили ще започнат да мислят в човечеството. И тогава, цялата еволюция на човечеството ще тръгне по един падащ наклон.
към текста >>
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния
живот
.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес. Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния
живот
ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес.
Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
От изложенията от този род, става ясно, може би, че
живот
ът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят. Ще дам примери за това.
към текста >>
Ето защо, образите заимствани от земния
живот
, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния
живот
на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят.
Ще дам примери за това.
към текста >>
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен
живот
, в душевно-духовния свят.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния
живот
след смъртта.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя
живот
: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин.
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
към текста >>
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен
живот
се промени.
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен живот се промени.
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия живот на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
към текста >>
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия
живот
на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен живот се промени.
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия живот на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
към текста >>
Когато човешкото същество приближава към земния
живот
, то има още, знаем това, Слънцето и Луната в себе си.
Когато човешкото същество приближава към земния живот, то има още, знаем това, Слънцето и Луната в себе си.
Но малко по малко, Слънцето и Луната се ограничават, свиват се. Имате тогава едно чувство, подобно на това, което изпитвате, ако усещате вашите бели дробове да се свиват във вас. Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган. После, не що се отделя от Слънцето и нещо от Луната. На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е един вид образ на Слънцето и на Луната.
към текста >>
И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава
живот
.
Тези две топки, които се отделят от човешкото същество трансформирано космически от този Адам Кадмон, който продължава да живее още в наши дни тези две топки, които се отделят се приближават все повече и повече. Човек казва тогава, когато слиза на земята, че Слънцето и Луната се съединяват.
И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава живот.
Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго.
към текста >>
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия
живот
между смъртта и едно ново раждане.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса.
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
23.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така както днес в обикновения
живот
, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя
живот
преди раждането си, за
живот
а си в света на душата и духа.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция. Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа.
Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
към текста >>
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от
живот
а на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята.
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от
божествен
ия духовен свят.
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят.
Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение.
към текста >>
В Гърция също, целият духовен
живот
се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от
божествен
о-духовното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за
живот
, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше. Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята.
Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до
живот
ните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до
живот
ното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-
божествен
ия свят, облекли сме едно човешко тяло.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>
И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния
живот
.
Но най-древните души на човечеството знаеха, че са напуснали в духовните светове, от които бяха слезли нещо, което ние наричаме сега, или което е най-общо наречено по-късно "Христос". Ето защо първите християнски автори казваха, че най-древните души са били християни; впрочем, тези души действително знаеха да боготворят Христос. Но в древните светове, където те бяха преди да слязат на земята, Христос беше центърът на тяхното съзерцание, Христос беше централната същност, към която хората обръщаха погледите на душите си.
И хората на земята си спомняха, че са били с Христос в предиземния живот.
към текста >>
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на
живот
а, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./
към текста >>
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния
живот
само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
към текста >>
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на
живот
а, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко.
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в
живот
а между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв.
Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него. От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек.
към текста >>
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в
живот
а между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението.
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
към текста >>
В мисълта, той няма опитност със своя истински
живот
, той има опитност с трупа на своята душа.
Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли.
към текста >>
Но ако приближаваме с тези мисли минералите,
живот
ните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и
живот
ните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с
живот
, с това, което изпитвахме като мъртви.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към
живот
а от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим
божествен
ото, от което сме родени.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени.
За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
към текста >>
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен
живот
Христос, който може да го води, който в края на земния
живот
може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен
живот
.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
Ще се усетим отново живи в този земен
живот
, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този
живот
, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този
живот
със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
24.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от
живот
а, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване.
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота.
към текста >>
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от
живот
а.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване. Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота.
към текста >>
Ако накарате да продължи да живее отново в будния
живот
изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера. Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса.
Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени. Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е. Образите се смесват с космична опитност.
към текста >>
И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на
божествен
ото, което изпълва света със своето присъствие.
И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие.
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
към текста >>
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на
божествен
остта, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие.
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
към текста >>
Защото, ако тази опитност не беше въведе на отново в
живот
а, всички субстанции, които човешкото същество абсорбира на другия ден, за да се на храни или които са изработени в него чрез метаболизма дори когато той няма нищо за ядене, субстанциите са тогава, това се знае, постоянно извличани от неговото собствено тяло тези субстанции, значи, ще приемат своя абсолютно земен характер и ще внесат порядък в целия човешки организъм.
И това е нещо, което възприятието на сърцето трябва да донесе сутринта, когато човекът се потапя отново със своята душа в своето физическо тяло и своето етерно тяло.
Защото, ако тази опитност не беше въведе на отново в живота, всички субстанции, които човешкото същество абсорбира на другия ден, за да се на храни или които са изработени в него чрез метаболизма дори когато той няма нищо за ядене, субстанциите са тогава, това се знае, постоянно извличани от неговото собствено тяло тези субстанции, значи, ще приемат своя абсолютно земен характер и ще внесат порядък в целия човешки организъм.
към текста >>
И ние можем да кажем само това: в тази епоха на земната еволюция е още спестено на човека това, да бди самият той за това,
божествен
ото да бъде пренесено от отвъд.
Значимостта на съня за състоянието на будност на човека е в действителност, изключително голяма и значителна.
И ние можем да кажем само това: в тази епоха на земната еволюция е още спестено на човека това, да бди самият той за това, божественото да бъде пренесено от отвъд.
Защото, бидейки дадена конституцията на хората в настоящата епоха, те едва биха имали силата да пренасят тези неща с пълно съзнание от другата страна на съществуванието в тази тук страна на съществуванието.
към текста >>
Да си усетил просто какво означава за земния
живот
фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен
живот
, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на
живот
а, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния
живот
на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния
живот
в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния
живот
.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н.
и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот.
Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за
живот
а при блудното състояние.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н. и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот.
Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен
живот
, във връзка или с които сега, в този земен
живот
, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека.
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му
живот
.
Това е свързано с факта, че, така да се каже, всички други сили, тези на планетите и тези на неподвижните звезди, искат да ни отведат в космоса. Луната иска да ни премести отново в човешкия свят, тя, основно ни изтръгва от космоса. Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната.
Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот.
Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло. В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих. Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла. Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло.
към текста >>
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен
живот
се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло.
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла. Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
В детайли, това влизане в
живот
а на духовния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
В детайли, това влизане в живота на духовния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
Все пак, мога дави ги опиша по следния начин.
към текста >>
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на
божествен
остта.
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността.
Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала. Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
към текста >>
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на
божествен
остта, лоното на подвижната
божествен
ост, изпълнена с
живот
, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността. Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала.
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
към текста >>
И Луната е тази, която го отвежда в неговата
живот
инска част.
И Луната е тази, която го отвежда в неговата животинска част.
Защото силите на растенията имат постоянна тенденция да носят човека все по-надалеч в универса. Но както човекът разделя своята животинска част с животинското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата животинска част.
към текста >>
Но както човекът разделя своята
живот
инска част с
живот
инското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата
живот
инска част.
И Луната е тази, която го отвежда в неговата животинска част. Защото силите на растенията имат постоянна тенденция да носят човека все по-надалеч в универса.
Но както човекът разделя своята животинска част с животинското царство, Луната го отвежда отново всяка сутрин в неговата животинска част.
към текста >>
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в
живот
а, който водят преди да слязат на Земята.
Така всяка епоха има своята специална задача. И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът живее преди да слезе в земния свят.
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в живота, който водят преди да слязат на Земята.
към текста >>
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за
живот
а между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за
живот
а на човешката душа по време на съня.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението.
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в
живот
а, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен
живот
.
В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме.
Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен
живот
.
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот.
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес.
към текста >>
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия
живот
в мъртвия свят: in Christo morimur.
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
към текста >>
Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния
живот
, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus.
Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния
живот
.
Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот.
Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това.
към текста >>
25.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния
живот
на Запада.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд.
Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада.
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове. Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога.
към текста >>
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен
живот
.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот.
Когато този приятел ме срещна на улицата, аз си казах, че ако сега трябваше да напиша писмо под непосредственото впечатление от тази среща, аз нямаше да зная каква дата да сложа на писмото. Щях да бъда изкушен да го датирам около XII или XIII век, с цел да се придържам към епохата, където беше възможно подобно нещо.
към текста >>
Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен
живот
, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
Могат да бъдат цитирани много подобни неща. Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата. Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век. Но тези неща са само симптоми.
Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание. Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен.
към текста >>
На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния
живот
.
На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния живот.
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съзнанието да бъде изпълнено с него. Това бе особено явно в последната третина на XIX век.
към текста >>
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния
живот
, без съзнанието да бъде изпълнено с него.
На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния живот.
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съзнанието да бъде изпълнено с него.
Това бе особено явно в последната третина на XIX век.
към текста >>
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния
живот
, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес.
Внимателното историческо проучване ще разкрие нещо странно за последната третина на XIX век.
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес.
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
към текста >>
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния
живот
: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния
живот
човекът вече не може истински да намери своя ближен.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век. Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира.
И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
Гладното
живот
но не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма.
Скъпи приятели, когато думите звучат без душа от устата - както това става в празните думи, в клишетата - тогава ние минаваме покрай другите човешки същества и не може да ги разберем. Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съзнанието. Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг. Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа.
Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма.
По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма. И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества. Всеки подминава другия. Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>
По подобен начин душата, която вика за социален
живот
, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма.
Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съзнанието. Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг. Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма.
По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма.
И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества. Всеки подминава другия. Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>
Гледната точка в духовния
живот
е същото, както движението във физическия.
Какво тогава е пренесено в XX век от последната третина на XIX по навик като социално чувство между хората? В днешно време непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение!
Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във физическия.
Вчера бях в Дорнах, днес съм тук. Това са две различни местоположения във физическия свят. Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен.
към текста >>
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с
живот
, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения.
Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души. И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието. Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот. Където е всичко това тогава?
към текста >>
Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния
живот
.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения. Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души. И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието.
Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот.
Където е всичко това тогава? - така пита един глас вътре във вас.
към текста >>
Онова, което ви движи, са главно копнежи на вашия вътрешен
живот
- ако разбирате себе си правилно.
- Аз ще отговоря: За да намерите това. Защото вие наистина търсите нещо, което съществува. Гьоте отговори на въпроса: Коя тайна е най-ценна? - Разкритата тайна. (От "Приказката за Зелената Змия и за Красивата Лилия".) Но тя трябва да бъде разкрита от очи, отворени за да я възприемат.
Онова, което ви движи, са главно копнежи на вашия вътрешен живот - ако разбирате себе си правилно.
Дали някой трябва да стане учител или да възприеме някоя друга професия - не това е важното. Всичко, което днес търсят онези, които искат да станат цялостни хора, ще бъде намерено от общия център на истинската човечност. Ето защо се оказахме днес тук заедно.
към текста >>
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и
живот
ът ще стане отново човешки.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно. Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Знаете, че сред многото клишета, родили се през XIX век, бе казано, че великият пионер на XIX век завърши
живот
а си, призовавайки потомците: "Още светлина!
Не желая да ви налагам нищо, което носи отенък на мистичност, а само да ви насоча към истината, истината на духа.
Знаете, че сред многото клишета, родили се през XIX век, бе казано, че великият пионер на XIX век завърши живота си, призовавайки потомците: "Още светлина!
" Всъщност Гьоте не каза "Още светлина! " Той лежеше в леглото си, дишайки тежко и каза: "Отворете капаците (на прозорците)! " Това е истината. Другото е клишето, прикачило се към нея. Думите, които фактически Гьоте изговори, може би са много по-уместни от простата фраза "Още светлина!
към текста >>
26.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на
живот
, основани от по-възрастните.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност.
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните.
Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
към текста >>
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния
живот
, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност. Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така.
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица. Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
В научния
живот
всичко трябва да се доказва.
Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо. Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство. В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство. Преди някой да може да навлезе в една работа или професия, той трябва да има диплома.
В научния живот всичко трябва да се доказва.
Всичко, което не е доказано, не се взема под внимание, и не може дори да бъде разбрано.
към текста >>
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си
живот
.
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си живот.
Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури. Младите хора чувстват това. Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно. Вместо доказателства, те ще изискват изживяване. Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”.
към текста >>
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към
живот
а съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество!
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
към текста >>
Земният
живот
не трябва да бъде подценяван.
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Земният живот не трябва да бъде подценяван.
Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Без земен
живот
свобода никога не би могла да бъде развита.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита.
Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Но
живот
ът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб.
Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита.
Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб.
Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен
живот
на Земята.
Това е така. Дали днешният материалистичен човек е подготвен да го повярва или не, това е така!
Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния свят. Нареден бе неговият край, и една Михаилова общност от същества, които никога не стъпват на Земята, но водят човечеството, се опитва да породи всред хората ново душевно настроение. Смъртта на старата цивилизация вече дойде.
към текста >>
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния
живот
в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия
живот
– а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>
Вместо духовен
живот
, има фрази; установеният ред доминира в икономическия
живот
, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>
Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния
живот
.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска.
Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния
живот
, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия
живот
.
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия живот.
Антропософското движение се стреми да вдигне поглед от Земята към Михаиловото движение. Младите хора носят със себе си спомен за пред-земното съществуване. Така че младежкото движение и антропософското движение са събрани от съдбата. И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека. Така аз считам това младежко движение за нещо, което може да пробуди безгранични надежди за бъдещето относно всичко, което може правилно да се почувства като антропософско.
към текста >>
Защото младежкият
живот
със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно.
Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Основания и значение за дневния
живот
Изживявания на човека по време на съня.
Основания и значение за дневния живот
към текста >>
Бъбречният
живот
като носител на имагинации.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм.
Бъбречният живот като носител на имагинации.
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот. Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».
към текста >>
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия
живот
.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм. Бъбречният живот като носител на имагинации.
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот.
Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».
към текста >>
Състоянията на човека в съня и в
живот
а между смъртта и новото раждане.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане.
Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане.
към текста >>
Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към
божествен
ото.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане. Смяна между сън и будност.
Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото.
Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек.
към текста >>
Живот
между смърт и ново раждане.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане. Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос.
Живот между смърт и ново раждане.
Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек. Значение на Христовото събитие за живота на хората след смъртта и след раждането.
към текста >>
Значение на Христовото събитие за
живот
а на хората след смъртта и след раждането.
Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек.
Значение на Христовото събитие за живота на хората след смъртта и след раждането.
към текста >>
Подготовка на новия земен
живот
чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите.
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло. Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото. Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос. Съответни лечебни методи.
Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите.
Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
към текста >>
Изживяване между смъртта и новото раждане като кармично следствие и изграждане на условията за завръщането в нов земен
живот
Изживяване между смъртта и новото раждане като кармично следствие и изграждане на условията за завръщането в нов земен живот
към текста >>
Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния
живот
.
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата. Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта.
Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот.
Христос като помощник. Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие. Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.
към текста >>
Стремежът към нов уравняващ земен
живот
в световното среднощие.
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата. Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта. Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот. Христос като помощник.
Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие.
Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.
към текста >>
Интензивен
живот
в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
За точността на душевното изследване.
Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
към текста >>
Живот
с отраженията на планетите и звездните светове.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън.
Живот с отраженията на планетите и звездните светове.
Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Изживяване на бъдещото:
живот
след смъртта.
Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове.
Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен
живот
.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Времевото тяло; значение на
живот
а му за жизнените епохи на хората.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това.
към текста >>
Видът на душевния
живот
на децата до седмата им година; значение на
живот
а на възрастните за следващото поколение.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение.
Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване.
към текста >>
Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния
живот
.
След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа. Педагогическо-дидактическата страна на евритмията.
Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот.
Цел на възпитанието – човекът като свободно същество.
към текста >>
Отношение на земния човешки
живот
към
живот
а между смъртта и новото раждане.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане.
Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне.
към текста >>
Земният човешки
живот
като отражение на
живот
а между смъртта и новото раждане.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане. Спомени и любов. Същност на изкуството.
Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане.
Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне. Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството.
към текста >>
Погледът навътре и навън в земния
живот
и в
живот
а след смъртта.
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи.
Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
към текста >>
Самосъзнание в следсмъртния
живот
чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Значение на
живот
а между смъртта и новото раждане в медицината.
Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята.
Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината.
Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Духовно познание в земното създава светлина за
живот
а след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Значение на познанието на духовните факти за
живот
а след смъртта.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
живот
и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
28.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ
ЖИВОТ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ
към текста >>
Когато говорим днес за душевния
живот
, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния
живот
, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния
живот
на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Защото по отношение на душевния
живот
действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния
живот
от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия
живот
, раждането и смъртта.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният
живот
, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния
живот
и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща.
Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен
живот
, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния
живот
във времето между заспиването и събуждането.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
към текста >>
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния
живот
.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
към текста >>
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с
божествен
о-духовната същност.
Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
към текста >>
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в
божествен
о-духовната същност.
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност.
Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние.
към текста >>
Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от
божествен
ото и отговаря на факти в душевния
живот
.
Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт.
Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>
Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен
живот
.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот.
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос?
към текста >>
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния
живот
през следващите дни.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот.
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни.
Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено.
към текста >>
И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен
живот
да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към
божествен
остта, е следствие от първия стадий по време на съня.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване.
И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения,
живот
ни и т.н.?
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това
божествен
о чувство.
Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено.
И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство.
Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
Душата наистина раздробява своя
живот
на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности.
Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост.
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо
божествен
о-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост.
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен
живот
е прониквало нещо от духовния свят.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен
живот
, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване.
Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен
живот
хората са пренасяли в нощния
живот
, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост.
Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Страхливостта изплува от дълбините на сънния
живот
.
Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост.
Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот.
Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния
живот
от предишния ден; така са свързани дните и нощите.
Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот.
Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите.
В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен
живот
на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите.
В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо
божествен
о управление на света.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света.
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно.
към текста >>
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това
божествен
о мирово управление.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света.
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление.
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
към текста >>
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като
божествен
о управление на света.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света.
Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен
живот
.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
към текста >>
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен
живот
, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен
живот
може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта.
И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос.
към текста >>
И тук се установява, че този нощен вътрешен
живот
е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта.
И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система.
Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
към текста >>
Както при дневния
живот
се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения.
Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система.
Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот.
към текста >>
Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен
живот
да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система.
Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер.
От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания.
към текста >>
От заспиването до събуждането нашият душевен
живот
е малък планетен Космос.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер.
От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос.
Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието.
към текста >>
Между заспиването и събуждането
живот
ът ни се превръща от лично-човешки в космически.
И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос.
Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение.
към текста >>
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен
живот
.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
към текста >>
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален
живот
.
Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот.
При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват. Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие.
към текста >>
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее един космичен
живот
.
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее един космичен живот.
Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите.
към текста >>
Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния
живот
.
От този стадий на съня, който сега описах, човекът пристъпва в това, което сега мога да означа по по-прост начин, отколкото предишните, понеже едва ли ще ми се разсърдите, ако говоря за такива неща, след като достатъчно се спрях при планетното изживяване. След него човекът изживява неподвижните звезди. След като през втория стадий на съня той е живял в отражението на планетните движения, сега живее в констелациите на неподвижните звезди, предимно в отражението на констелациите на неподвижните звезди в Зодиака.
Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния живот.
Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване. Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака.
към текста >>
Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за
живот
а си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения.
Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване. Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня.
Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения.
От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност.
към текста >>
Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния
живот
, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението.
Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок.
към текста >>
Но навлизащото от Космоса в дневния
живот
през нощното изживяване, трябва изцяло да стане по заобиколния път чрез тялото.
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и чувствата си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта. Всичко, което човек може да носи като комбиниращи, познавателни и разсъдъчни сили, е следствие от планетното изживяване.
Но навлизащото от Космоса в дневния живот през нощното изживяване, трябва изцяло да стане по заобиколния път чрез тялото.
Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни живот по заобиколния път през преобразуването на храните. Нашите храни не биха стигали до мозъка така, че да ни направят способни да развием инициативи, ако целият този процес не би бил възпламеняван чрез това, което изживяваме нощем чрез неподвижните звезди. Не бихме могли да мислим разумно, ако през деня не получавахме в процеса на дишането и кръвообращението следствията от нощното изживяване на планетите.
към текста >>
Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни
живот
по заобиколния път през преобразуването на храните.
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и чувствата си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта. Всичко, което човек може да носи като комбиниращи, познавателни и разсъдъчни сили, е следствие от планетното изживяване. Но навлизащото от Космоса в дневния живот през нощното изживяване, трябва изцяло да стане по заобиколния път чрез тялото.
Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни живот по заобиколния път през преобразуването на храните.
Нашите храни не биха стигали до мозъка така, че да ни направят способни да развием инициативи, ако целият този процес не би бил възпламеняван чрез това, което изживяваме нощем чрез неподвижните звезди. Не бихме могли да мислим разумно, ако през деня не получавахме в процеса на дишането и кръвообращението следствията от нощното изживяване на планетите.
към текста >>
Живот
ът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят.
Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>
Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния
живот
с тяхното по-нататъшно въздействие.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ.
Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие.
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния
живот
, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие.
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
Не може да се оставим просто да се носим в
живот
а, както това става при обикновеното познание.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание.
Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния
живот
, т.е.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е.
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
към текста >>
на този
живот
, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е.
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие.
Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив
живот
на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането.
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят.
Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният
живот
е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване.
Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията.
Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване.
И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки
живот
от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване.
И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен
живот
се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
към текста >>
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен
живот
.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот.
Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
към текста >>
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки
живот
, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство. В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него.
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото.
Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
към текста >>
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от
живот
а му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
към текста >>
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия
живот
, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния
живот
на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни.
към текста >>
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния
живот
в нашето земно съществуване.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване.
Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
към текста >>
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен
живот
, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
към текста >>
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от
живот
а си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
към текста >>
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия
живот
.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния
живот
, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Вижте, когато сме тук, в земния
живот
, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
към текста >>
В обикновения
живот
всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на
живот
а, но човекът не е здрав през целия си
живот
и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието.
към текста >>
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си
живот
между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото.
към текста >>
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен
живот
, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
към текста >>
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен
живот
.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
към текста >>
Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен
живот
, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
Както тук, в земния си
живот
, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
към текста >>
Целият
божествен
о-духовен свят ме протъкава и пронизва с
живот
, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
към текста >>
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-
божествен
ите власти, които лежат в основата на Космоса.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
към текста >>
Когато обхванем с поглед само земния човешки
живот
, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
към текста >>
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос,
божествен
о-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния
живот
.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен
живот
.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства
божествен
о-духовното.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това
божествен
о-духовно битие и това
божествен
о-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния
живот
.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот.
Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Там Земята я разбираме като
божествен
о творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа.
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята.
Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа.
И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на
божествен
о-духовните същества от нас, хората.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
към текста >>
Около нас имаме нещо, което е като просветване на
божествен
о-духовното.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас.
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
към текста >>
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от
божествен
о-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с
божествен
о-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
към текста >>
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния
живот
, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества.
към текста >>
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че
божествен
о-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
към текста >>
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови
живот
и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля.
към текста >>
Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен
живот
, към който след известно време ще слезем надолу.
Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго.
Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу.
Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване.
към текста >>
Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен
живот
и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния
живот
на Земята.
Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу.
Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на
божествен
о-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Това, което преди блестеше светло като
божествен
о откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен
живот
.
Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния
живот
на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание. След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал.
Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието.
Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия
живот
е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване.
Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния
живот
.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот.
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Който обаче поглежда навътре в този волев
живот
с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот.
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния
живот
.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка.
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела.
към текста >>
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя
живот
.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер.
към текста >>
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния
живот
на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Едно изживяване в
живот
а.
То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него?
Едно изживяване в живота.
Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта. Имал е в своето тяло това, което е било независимо, и понеже го е имал в тялото си, той е можел да види как Слънчевото същество идва срещу него и е можел да приеме помощта след смъртта си.
към текста >>
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през
живот
а след смъртта.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек. Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние.
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния
живот
, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>
Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен
живот
а му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен
живот
с Христос, с Мистерията на Голгота.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта.
Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота.
Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
30.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Главата е пластично изградена и още в ембрионалния
живот
тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда.
Какво означава те да се срещнат по правилния начин. Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие.
Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда.
Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила.
към текста >>
Този процес, протичащ чрез срещата на астралното с етерното, идващо насреща по вълните на течностите, е от огромно значение и всъщност представлява целия човешки
живот
.
Този процес, протичащ чрез срещата на астралното с етерното, идващо насреща по вълните на течностите, е от огромно значение и всъщност представлява целия човешки живот.
Защото можете да допуснете, че довечера някой ви казва нещо. Това също е впечатление. Сетивно то става по различен от виждането на червеното петно начин, но също е впечатление. Това, което ви е съобщено, също иска да приеме форма във вас. Ако добие форма във вас, то остава като спомен.
към текста >>
Виждате, че докато при човека се придвижваме към главата, ние стигаме до едно четири пъти по-бавно темпо на
живот
а, от това, което срещаме, когато отиваме например към храносмилателните органи, или бъбречната система.
Виждате, че докато при човека се придвижваме към главата, ние стигаме до едно четири пъти по-бавно темпо на живота, от това, което срещаме, когато отиваме например към храносмилателните органи, или бъбречната система.
Бъбречната система работи много бързо и носи вътрешно изработеното от нея до етерното, което плува върху вълните на живата вода. Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и прозре това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода. Тогава в имагинации му се представя неговата собствена душевност. Това е извънредно интересна формация. Ако тук имаме бъбречната система (виж рис.), от бъбречната система към целия организъм протича, така да се каже, жива вода.
към текста >>
И то отново се вижда в определените периоди в
живот
а ни, доколкото тези периоди се разглеждат като произлизащи от етерния организъм, т.е.
В този етерен организъм обаче са налице много имагинации (червено), той е проникнат от имагинации. Когато се потисне мозъчното съзнание и всички сетивни възприятия, тези имагинации могат да се разглеждат като картината на собствения организъм. Тогава нещата са здравословни. Но ако бъбреците са болни и чрез болните бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно болните. Това, което там работи, което е непрекъснато проникнато от вътрешна телесна топлина пулсиращо излъчване, но излъчване във вътрешни образи, които се срещат с идващото отвън, което иска да стане пластика, това работи четири пъти по-бързо от това, което работи отвън навътре.
И то отново се вижда в определените периоди в живота ни, доколкото тези периоди се разглеждат като произлизащи от етерния организъм, т.е.
произлизащи точно от това, което описах тук. Трябва да говорим за седемгодишни периоди, което и правим - за смяната на зъбите, половата зрялост и т.н. Можем например да кажем, че физическият организъм е на края на седмата си година, точно когато е на път да получи вторите зъби. Тогава етерният организъм започва да е особено деен за самия себе си до момента на половата зрялост. Но срещу ставащото в тези периодични ритмични процеси от седем на седем години, от страна на главата действа нещо, което иска непрекъснато да забавя тези процеси, защото главата действа в много по-бавно темпо.
към текста >>
Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в
живот
а, в цялото развитие на
живот
а се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека.
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се чувстваме напълно вътрешно и външно пълнолетни. Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това време. Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек.
Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека.
Това се отнася едно към друго както едно към четири. То има голямо значение за живота. Значението е, че например всичко, което възпитаме в едно дете или го обучаваме в периода между седмата и четиринадесетата му година, в главата се изживява бавно и се проявява в нея така, че тя да го настигне до тридесет и петата година. До тридесет и петата година то вече е навлязло напълно в главата си. Необходими са четири пъти по седем години.
към текста >>
То има голямо значение за
живот
а.
Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това време. Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек. Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека. Това се отнася едно към друго както едно към четири.
То има голямо значение за живота.
Значението е, че например всичко, което възпитаме в едно дете или го обучаваме в периода между седмата и четиринадесетата му година, в главата се изживява бавно и се проявява в нея така, че тя да го настигне до тридесет и петата година. До тридесет и петата година то вече е навлязло напълно в главата си. Необходими са четири пъти по седем години. Първите седем години, от седмата до четиринадесетата година, вторите - от четиринадесет до двадесет и една година, третите - от двадесет и една до двадесет и осем години, четвъртите са от двадесет и осем до тридесет и петата година. Едва тогава главата го е настигнала.
към текста >>
Вие обаче виждате как в човешкия
живот
нещата действат едно в друго, как ние действително трябва да знаем, че когато сме станали на двадесет и осем години, ако бихме били само глава, всъщност сме на седем години.
Вие обаче виждате как в човешкия живот нещата действат едно в друго, как ние действително трябва да знаем, че когато сме станали на двадесет и осем години, ако бихме били само глава, всъщност сме на седем години.
Когато станем на тридесет и пет години, ако бихме били само глава, бихме били всъщност едва на четиринадесет години. Ние непрекъснато биваме атакувани в нашето спокойно развитие от двигателно-веществообменната система по отношение на това, което главата на човека иска. Ако искаме да разберем човека, трябва да не разглеждаме субстанциалността на главата като равностойна на субстанциалността на останалия организъм, а да виждаме взаимодействието на двигателно-веществообменната система и главовия организъм в един ритъм. Това обаче се отнася и за отделните органи.
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Да разгледаме човека просто така, както той ежедневно стои в
живот
а, и то първоначално в най-обикновеното си ежедневие.
Да разгледаме човека просто така, както той ежедневно стои в живота, и то първоначално в най-обикновеното си ежедневие.
За да съществува, човекът трябва да се храни. Той трябва да приема в своя собствен организъм това от природата, от животинското, растителното и отчасти от минералното царство, което обикновено наричаме вещества. Но приетото от външното обкръжение претърпява огромна промяна в човешкия организъм. Първоначално, когато приемаме хранителни средства по обикновения начин, ние ги приемаме в нашия организъм така, както са първо вън в обкръжаващата ни природа, може би малко приготвени, най-многото сварени. Освен това чрез дишането получаваме въздух също в състоянието, в което се намира вън в обкръжението.
към текста >>
Той трябва да приема в своя собствен организъм това от природата, от
живот
инското, растителното и отчасти от минералното царство, което обикновено наричаме вещества.
Да разгледаме човека просто така, както той ежедневно стои в живота, и то първоначално в най-обикновеното си ежедневие. За да съществува, човекът трябва да се храни.
Той трябва да приема в своя собствен организъм това от природата, от животинското, растителното и отчасти от минералното царство, което обикновено наричаме вещества.
Но приетото от външното обкръжение претърпява огромна промяна в човешкия организъм. Първоначално, когато приемаме хранителни средства по обикновения начин, ние ги приемаме в нашия организъм така, както са първо вън в обкръжаващата ни природа, може би малко приготвени, най-многото сварени. Освен това чрез дишането получаваме въздух също в състоянието, в което се намира вън в обкръжението. Да оставим сега настрана другите неща, които са дори по-важни, например светлината, която също получаваме от обкръжението първо непроменена, но храните и въздухът трябва да претърпят в организма огромна промяна, за да могат да го изпълнят, да станат в нашия организъм в известен смисъл човешки.
към текста >>
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния
живот
.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот.
Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции.
към текста >>
То е взето от външния свят, от
живот
инското царство.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот. Хората се хранят с месо.
То е взето от външния свят, от животинското царство.
При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно.
към текста >>
При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в
живот
инските тела.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот. Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство.
При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела.
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така.
към текста >>
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като
живот
поради това, че са принадлежали към живата същност на растението.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот. Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела.
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението.
Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н.
към текста >>
Но всичко, което навлиза в нашия организъм от
живот
инското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така.
При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно.
Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така.
В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н. След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>
След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например
живот
инските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на
живот
ното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията.
Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н.
След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията.
Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>
В нашия човешки организъм не бихме могли да понесем навлизането на онзи
живот
, който се е намирал в
живот
ното или в растението, от които сме взели храните.
Защото, стигайки до жлезистите органи, които провеждат храните от червата в лимфните и кръвоносните съдове, по този път трябва да стане отново оживяването им. Храните трябва първо да се умъртвят в нас и след това отново да бъдат оживени.
В нашия човешки организъм не бихме могли да понесем навлизането на онзи живот, който се е намирал в животното или в растението, от които сме взели храните.
Ние можем най-многото да приемем неорганичната природа така, както тя ни предлага своите собствени закони. Не можем да се нахраним, да речем, с една зелка, не можем да я допуснем при храносмилането до нашите чревни власинки така, както в нея се намират етерните сили, докато тя е принадлежала към цялото растение. Етерното и астралното, които храната притежава, трябва първо да бъдат отстранени. И след това трябва да бъде прието от нашето етерно тяло и отново да бъде оживено това, което приемаме. Животът на храните в нас трябва да дойде от самите нас.
към текста >>
Живот
ът на храните в нас трябва да дойде от самите нас.
В нашия човешки организъм не бихме могли да понесем навлизането на онзи живот, който се е намирал в животното или в растението, от които сме взели храните. Ние можем най-многото да приемем неорганичната природа така, както тя ни предлага своите собствени закони. Не можем да се нахраним, да речем, с една зелка, не можем да я допуснем при храносмилането до нашите чревни власинки така, както в нея се намират етерните сили, докато тя е принадлежала към цялото растение. Етерното и астралното, които храната притежава, трябва първо да бъдат отстранени. И след това трябва да бъде прието от нашето етерно тяло и отново да бъде оживено това, което приемаме.
Животът на храните в нас трябва да дойде от самите нас.
И това става по пътя от чревната организация през лимфните и кръвоносните съдове до сърцето. Така че можем да кажем: Когато храните навлязат в кръвта, а кръвта проникне в сърцето, от нашето етерно тяло се поемат умъртвените хранителни вещества.
към текста >>
Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в
живот
ните.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм.
Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните.
В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси. Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни. Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
В
живот
ното протичат тези, а във висшите
живот
ни продължаващи още по-нататък процеси.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните.
В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси.
Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни. Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите
живот
ни.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните. В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси.
Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни.
Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
Висшите
живот
ни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните. В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси. Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни.
Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето
живот
инско царство, не и при нисшите
живот
ни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Всмукването чрез лимфните съдове е нещо, което още принадлежи към сърцето. По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност. Оттам бъбречната система ги пренася в нашата астралност. А чернодробната система с отделянето на жлъчката пренася цялото в нашия собствен аз.
Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Чернодробната система с нейното своеобразно устройство на портатната вена и т.н. - това може и анатомично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза. Ако би съществувало само излъченото в тялото чрез бъбреците, то би било прието само от астралното тяло. От черния дроб се отделя жлъчката и тя се прибавя към хранителната каша още в червата и така цялото вече се прониква от секретите на черния дроб (виж рис. 7, синьо), а чрез това бива проведено в азовия организъм.
към текста >>
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният
живот
, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно
живот
а след смъртта.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта.
Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>
Тя още говори за
божествен
ото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от
божествен
ото творчество.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света.
Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество.
Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>
Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация
божествен
ите творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество.
Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>
Единствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в
божествен
ото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
Само ако не се ограничим с това да разглеждаме един отделен Бог, а проследим Бог до неговата конкретна дейност, ще имаме това, от което бъдещото човечество ще се нуждае; иначе то докрай ще се грижи за абстрактното и ще стигне само до чисто материалистическата наука.
Единствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в божественото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
към текста >>
Човек се стреми към това saelde, към това вътрешно чувство на щастие, което обаче не е нерелигиозно, не е нещо като вътрешно благоразположение, а е одушевяване с
божествен
ите творчески сили.
Там изплуват мотивите. В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde». Това е чувството на определено вътрешно усещане на щастие, saelde, сродно с нашата дума Seligkeit, блаженство, върховно щастие, но не е същото, saelde е човек да бъде проникнат с определено вътрешно чувство на щастие. Това изплува и владее всъщност цялата цивилизация на 13-то и 14-то столетие. Всички поетични мотиви, също и всички прозаични мотиви, но особено мотивът на Парсифал, се проникват от това и всичко се стреми в тази посока.
Човек се стреми към това saelde, към това вътрешно чувство на щастие, което обаче не е нерелигиозно, не е нещо като вътрешно благоразположение, а е одушевяване с божествените творчески сили.
към текста >>
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но
божествен
о чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното.
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>
Парсифал се развива от смътността до чувството на
божествен
ото щастие от tumpheit до saelde.
С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал.
Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>
Едва по-късно, след като е преминал през съмнението, в него навлиза
божествен
ото усещане на щастие.
Не бива да се разглежда само абстрактно, а това трябва да се види с чувство и усещане. В началото Парсифал е такъв, какъвто е произлязъл от своята станала тежка култура. Човек не може лесно да го задвижи.
Едва по-късно, след като е преминал през съмнението, в него навлиза божественото усещане на щастие.
Съмнението в него е разтърсването с произлизащото от системата на сърцето и белите дробове. След като е преминал през това, той намира състоянието на saelde.
към текста >>
Също така е задължение на познанието да проследи
божествен
ата творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
Нещо такова не бива да се презира. Не бива да се казва: «Това е нисшата сетивност.» Господ също не я е презирал, а е създал нисшата материя.
Също така е задължение на познанието да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Виждала се е един вид борба между
живот
а и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека».
Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
Всъщност се е говорило за
живот
а и смъртта.
Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта.
Всъщност се е говорило за живота и смъртта.
А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било
живот
ът.
В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта.
А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
Хората най-често са оставали през целия си
живот
на едно място, поне повечето от тях.
Как са правили това? Да речем, че човекът е бил нападнат тогава от нещо, което днес наричаме възпаление на белите дробове, пневмония. Тогава болестната форма на белодробното възпаление е била от по-различен вид, но въпреки това може да се говори за тази болестна форма. Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във времената, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега.
Хората най-често са оставали през целия си живот на едно място, поне повечето от тях.
Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята. Казвало се е, че ако през четиридесетте години или още по-рано някой човек е получил белодробно възпаление, пневмония, той не си е избрал правилно своето местоживеене на Земята. Той не си пасва истински с мястото на земния си престой. Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от отношението на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
към текста >>
Тогава е протичала светлата епоха и целият културен
живот
и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез наблюдението и третирането на етерното тяло.
Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата. Докато минавайки, да речем, покрай червени цъфнали растения като днешния мак, косата му ставала пухкава, мека. Така че той абсолютно е съизживявал светлината на растителния свят.
Тогава е протичала светлата епоха и целият културен живот и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез наблюдението и третирането на етерното тяло.
към текста >>
Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен
живот
да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер.
Това продължило дълго и когато разглеждаме древната гръцка медицина, например Хипократ,[1] виждаме хората все още да говорят за соковете на човека, за черната и светлата жлъчка, за кръвта и слузта. С това всъщност те са имали винаги предвид спомените за древната светла епоха. Слузта всъщност е означавала етерното тяло и кръвта например е олицетворявала онези вибрации, които астралното тяло е предизвиквало в етерното тяло и т.н.
Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер.
Вече се разглеждало физическото тяло.
към текста >>
Почти същите остават само солите, но всичко от
живот
инското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм.
Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното лекуване чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари принципи и те само са пренесени върху физическото. Физическият човешки организъм в известна степен все още се е разглеждал като стоящ под влиянието на етерния организъм. Едва в по-новото време, във времето на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните времена. Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина.
Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм.
Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване».
към текста >>
Естествено, това е нещо ужасно, но е така, ние трябва да преминем към
живот
о.
Естествено е, че е ужасно трудно човек да се разбере с хората, които искат да бъдат оставени на мира и да няма нищо, което да ги кара да се задействат, трудно е да се разберем с такива хора, които искат да имат своето спокойствие и се сърдят, когато децата играят, а какво остава, ако заиграят и пособията за уроците в училище.
Естествено, това е нещо ужасно, но е така, ние трябва да преминем към живото.
Всичко това заедно води до изискването да навлезем в светлата епоха. Ние трябва да преминем от мрачната в светлата епоха.
към текста >>
И по правилния начин с Христос в нас ще оживим цялата светлина на Земята около нас, ще внесем
живот
в мъртвата светлина, сами ще действаме оживяващо върху светлината.
Но с лъчите на тази мъртва светлина някога Христос е слязъл и извършил Мистерията на Голгота. Това е великата мирова тайна на новото време. Имаме мъртвата светлина и тя не може да ни направи блажени. Но с лъчите на мъртвата светлина Христос е слязъл на Земята и е извършил Мистерията на Голгота. И когато днес имаме мъртвата светлина извън нас, можем да оживим Христос в нас.
И по правилния начин с Христос в нас ще оживим цялата светлина на Земята около нас, ще внесем живот в мъртвата светлина, сами ще действаме оживяващо върху светлината.
Това означава, че трябва да пристъпим в новата епоха на светлината с правилния Христов импулс. А отричането на Христовия имулс всъщност е това, което спира хората правилно да виждат как мрачната епоха преминава в светлата епоха.
към текста >>
Ние трябва да намерим възможност да схванем мъртвата светлина с тази душевност в света, която се поражда в нас, когато приемем силата на Христос в
живот
о съзерцание на Мистерията на Голгота.
от светлината на настоящата година. Това, което растението издърпва от Земята, е от предишната година. Така че сега е добре консервирана светлина това, което растенията някога в древната светла епоха са давали на човека.
Ние трябва да намерим възможност да схванем мъртвата светлина с тази душевност в света, която се поражда в нас, когато приемем силата на Христос в живото съзерцание на Мистерията на Голгота.
Тогава ще оживим светлината, както ви представих. Това обаче го можем само ако се опитаме да съзерцаваме всички неща, както се опитах да ви разясня в тези лекции.[7]
към текста >>
33.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Скритите страни на човешкото съществуване са най-важни за общата преценка и оценка на човешкия
живот
.
Винаги се радвам в края на публичните лекции[1] и представления да мога да говоря и тук, в клона в Хага, и тази вечер ще се опитам да ви кажа нещо, което може да бъде по-вътрешно продължение, едно допълнение на това, което бях в състояние да изнеса в публичните лекции. Преди всичко за познанието на духовния свят и постигането на вътрешната връзка с духовния свят става въпрос да се види в правилната светлина това, което може да се нарече скритата страна на човешкото съществуване.
Скритите страни на човешкото съществуване са най-важни за общата преценка и оценка на човешкия живот.
Това може да не се признава от външно материалистически мислещите хора, но е вярно. Никой не може да опознае човешкото битие, ако не пожелае да се занимае с неговите скрити страни.
към текста >>
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на
живот
а му, че не му поднасят открито най-ценното за него.
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него.
Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл. Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие. А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество.
към текста >>
Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния
живот
остават несъзнателни, в състоянията на предземния
живот
и на
живот
а след смъртта.
Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня.
Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта.
към текста >>
Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия
живот
, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него.
Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него.
Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание. Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата.
към текста >>
Но чрез това сънният
живот
и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява.
Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание. Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата.
Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява.
Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя.
към текста >>
Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в
живот
а си и стои като пред една пропаст.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него.
Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към
божествен
о-духовното, което прониква и протъкава света.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня.
Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към
божествен
ото.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към
божествен
ото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
В известен смисъл отразените във физическия
живот
духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
В древните времена, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали чувства в будния дневен
живот
.
В древните времена, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали чувства в будния дневен живот.
Тези указания, които са били изживявани от хората също в култови ритуали, са усилвали душите, така че те са внасяли в съня си нещо като ехо от тези религиозни настроения.
към текста >>
Развива ли се религията в будния дневен
живот
- а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
Вие виждате смяната между спане и будност! От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човекът изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия.
Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
към текста >>
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния
живот
.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот.
Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека. Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм. Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния
живот
.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот.
Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот.
Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека. Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм. Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния
живот
и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека.
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с
божествен
о-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство.
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло.
към текста >>
НАГОРЕ